On The Other Side

~ Втора глава ~

Машината за кафе издаваше звуци, докато топлата течност изпълваше двете порцеланови чаши. Джаксън тропаше нервно с пръсти по плоскостта и чакаше чашата му с енергия за първата половина от деня да бъде готова, докато Дже Бум четеше новини на таблета си. Днес нямаше часове, затова можеше изцяло да се наслади на прекрасна сутрин. Джаксън не носеше нищо друго освен боксерите си с коледни мотиви. Щастлив от готовата си напитка, внимателно взе бялата чаша, но силен шум го накара да излее половината от кафето върху себе си. Входната врата се отвори със сила и вътре връхлетя видимо побеснялата Канг Джи Ън.

- Как смееш! – посочи полуголия мъж и се приближи.

- Невъзпитано е да се сочи с пръст. – отбеляза спокойно Дже Бум , отпивайки от своето кафе.

- Какво по дяволите правиш тук?! – развика се Джаксън. – Не че имам нещо против да се наслаждаваш на прелестното ми тяло, но можеше да ме предупредиш, за да се подготвя.

- Скромност. – завъртя очи тя. – Не съм дошла да гледам красивото ти тяло.

- Значи признаваш, че си го бива. – мазна усмивка се появи на лицето му, докато попиваше кафето от себе си.

- Престани! Искам си това, което си взел от мен, или по-скоро от сестра ми. - постави ръцете си на кръста и зачака.

- За какво говори тя? – заинтересува се Дже Бум като не отлепяше поглед от статията, която четеше.

- И аз не знам. – Джаксън се почеса нервно по тила.

- Вижте, момчета. – Джи Ън се подпря на плота. - Преди Джаксън да домъкне своя секси задник в моя дом и ти да го последваш, безценния пуловер на сестра ми си беше на дивана в хола.

- Оценявам скритите ти комплименти. – ухили се отново Джаксън. – Съжалявам, мислех, че е твой и предположенията ми, че ще дойдеш, се оказаха верни.

- Мой ли? Мислиш ли, че аз бих носила подобно нещо?

- Ей! – Джи Йон влезе при останалите и Дже Бум замръзна за момент. Не харесваше по-малката сестра и посещението й рано сутрин не вещаеше добро.

- На теб ти отива, миличка. Просто аз не съм по този тип дрехи. – оправда се Джи Ън.

- Ти си по-скоро от типа без дрехи. – съвсем тихо промълви момчето по боксери, но достатъчно силно , за да се чуе и от останалите.