On The Other Side

~Трета глава~

Дните от прекрасния декември си летяха. Времето ставаше все по-студено и превръщаше излизането извън уютния и топъл дом в трудна задача. Смразяващ вятър пренасяше снега от единия до другия край на улицата и затрудняваше видимостта не само на шофьорите. Бе невъзможно човек да се предпази от силния вятър, освен ако дрехите му не са от желязо. Красива картина, стига да си стоиш вкъщи. Голямото количество сняг често създаваше неприятни ситуации било то аварии с автомобили или изнервени граждани заради непроходимите улици.

Напоследък Джи Ън не отделяше достатъчно време за себе си. Бе изцяло погълната от работа по новата си книга, което я изтощаваше до краен предел. Едва се сещаше да хапне нещо или да изпие поне една чаша вода. Джи Йон се опитваше да я измъкне от стаята, в която твореше, но без успех. Веднага щом се върнеше вкъщи, забравяше за всичко и се втурваше към безценния си лаптоп, в който държеше историята си. През нощта пишеше, а сутрин тръгваше рано за работа. Джи Йон започна да се притеснява сериозно за здравето на сестра си, но се опитваше да не го показва, виждайки ентусиазма в изморените й очи. Досадния звук на звънеца се разнесе из къщата и Джи Ън отново прокле късмета си, задето трябва да прекъсва важната си работа. Изправи се с досада от бюрото си и изтича да отвори вратата.

- Все по-често започнахме да се срещаме. – момчето зад красивия букет от рози се усмихна на получателката.

- Странно, нали. – тя пое листа, който доставчика й даде и се подписа, след което взе букета. – Довиждане!

Върна се в стаята и сериозно се замисли. Това се случваше за трети път тази седмица и мястото за букети бе на привършване. Всеки от букетите беше с красива картичка, прилежно надписана от подателя й. Изглежда Джаксън се стараеше любимата му да се чувства добре и подбора на цветя го доказваше. В днешната картичка господин Уанг се извиняваше, че не може лично да й предостави красивите цветя, тъй като е затрупан със задължения. Джи Ън, решила да се откъсне за малко от своя свят, грабна чантата си и сложи всичко необходимо в нея. Облече се дебело, заради адския студ навън, и отиде в най-близкия магазин. Стори й се удачно да му занесе нещо за хапване в знак на благодарност за красивите цветя.

Джи Йон следеше с досада стрелките на часовника докато чакаше края на смяната й. Нямаше търпение да напусне потискащото я помещение и да обиколи част от местата, които видя в интернет. Търсеше си място, където да отвори свой магазин за цветя и да се занимава с това, което й доставя удоволствие. Виждайки радостта по лицето на сестра си, когато пишеше своята книга, я караше да ненавижда още повече мястото, където работеше. Искаше и тя да се почувства щастлива и доволна от това, което прави. Отдавна спестяваше пари и ограничаваше покупките си, за да купи желаното и подходящо помещение.