On The Other Side

~ Четвърта глава ~

     Джи Ън последва Джаксън докато прибираше пистолета в джоба на коженото си яке. Неловка тишина обгърна Дже Бум. Наистина ли мислеше това, което каза? Чувството за вина го изпепеляваше. Изправи се рязко и се запъти към хладилника, за да си налее чаша студена вода. Изпи я на един дъх и със сила стовари стъкления предмет върху плота, дишайки учестено. Бяло листче прикова вниманието му. Изтри капчиците вода, които се стичаха по шията му и вдигна листа от пода. Изглежда Джи Ън го е изпуснала докато заплашваше Дже Бум. Без да се замисли, той грабна якето си и шишенце, което винаги държеше до входната врата, и потегли към мястото, което бе посочено на листа. Често ходеше в този хотел и можеше да стигне там за нула време.

- Какво правиш, Дже Бум? – говореше сам на себе си, прекарал ръка през тъмната си коса, докато чакаше светофара да премигне в зелено. – Съвсем си се побъркал. – натисна рязко педала за газта и продължи пътя си.

Джаксън форсираше по нощните сеулски улици. Джи Ън бе подпряла главата си до стъклото и замислено гледаше светлините отвън. Едри капки дъжд започнаха да се стичат по стъклото.

- Чудесно, само това ми трябваше. – ядоса се Джаксън.

- Карай по-внимателно. – разсеяно го посъветва тя.

- Тя ще се оправи, не се притеснявай. – обърна се към нея и опита да я успокои с една от топлите си усмивки.

- Не се притеснявам за нея, а за горилите. Няма да могат да се движат поне седмица. – засмя се тя и в следващия момент се обърна напред. – Джаксън, внимавай!

Звука от клаксон на кола се разнесе из въздуха. Черен автомобил караше в насрещното платно и за да избегне удара, Джаксън направи рязък завой. Заради мократа настилка колата се завъртя няколко пъти и се удари в стълб. Удъра не беше прекалено силен, но въздушната възглавница изпълни предназначението си. Помогна на Джаксън, но не и на жената до него. Успя да се измъкне и се затича от другата страна, за да помогне на Джи Ън. Тя тихичко проклинаше късмета си, докато се опитваше да отвори вратата.

- Хайде, любима, ще се справиш. – подаде й ръка, а тя само го избута.

- Джаксън, колата е повредена само отпред. Мога да изляза. – жената изтупа панталона си и преметна важно кичур от непокорната си червена коса. – Трябва да побързаме. – изтри струята кръв, стичаща се от лявата й вежда и преплете пръстите си с неговите. Той потрепна от нежния допир и без да мисли много хвана здраво крехката длан, което накара Джи Ън да се почувства сигурна. Защитена от престъпниците, замесили се с нея, от коварния и зъл свят, от чуждите погледи, дори от самата нея.. Претичваха хванати за ръка, без да промълвят и дума, въпреки че в душите им царуваше хаос, хаос от безмислени разсъждения, опасения, мисли и чувства. Искаше им се този миг да не приключва, но точно сега имаха други задължения.