Painfully perfect for me

1.

Не. Не искам. Не мога. По дяволите Рейвън! Не искаш да го правиш! Остави го настрани! Недей! Не!
– Не!- извиках и застанах в леглото си в седнало положение изцяло обляна в пот. Сънувах един и същи кошмар от както това се случи. Всяка вечер... Разтърках очите си и се отвих. Обърнах се от към края на леглото и докоснах студеният под с ходилата си. Погледнах към часовника на нощното ми шкафче. 5:17 сутринта. Перфектно начало за деня. Станах от леглото и взех хавлията си. Съблякох се и хвърлих пижамата си на леглото. Пуснах топлата вода и влязох под душа. Водата докасна тялото ми, което беше потънало в пот. Намокрих косата си и сложих шампоан. Не исках да си спомням за случилото се. Почуствах как кожата ми започва да ме сърби при спомена. Тръгнах да чешам местата където болезнено сърбеше. Исках да се отмия от срама... ако някак можех...
– Какво по...- видях черни кичури от косата ми да падат към пода на душа. Бързо преместих ръката ми на косата си. По неволие издърпах толкова много коса. Тя падаше! Падаше от стрес! Виках колкото се може по- силно... погледнах към пода и видях че няма само коса. Имаше кръв...
– Нее!!!- извиках и станах рязко. Супер. Същата килия. Същата стена. Същото пружинесто легло. Надявах се този път да се събудя в дворец... но не... лампичката по средата на килията започна да премигва в червено. Време за храна.
– Хайде ставай парцал!- чух пазача да ми вика през решетките.
– Стига си викал бе човек! Рано сутринта е!- развиках се, ставайки от "леглото", представляващо пружини и тънък изпокъсан матрак.
– Не ми дръж сметка, а си извлечи скапания задник!- каза отключвайки килията с картата си за достъп. Излязох бавно, а той хвана и двете ми ръце, закопчавайки ги със студените белезници.
– Май днес си станал с краката нагоре а?- обърнах се към него.
– Изобщо не смятам да ти давам обяснения! Просто влачи двата си непорочни крака напред по- бързо, защото ако ли не, няма закуска малката!
– Защо всички носите шлемове и щитове. Да не би момичетата с тъмно минало да сме опасни?- казах докато вече навлизахме в столовата.
– Много ти знае устата! Сядай и мълчи!- отключи белезниците и буквално ме бутна на пейката, прикрепена към кръглата маса. Една от многото. Добре поне че беше времето за закуска, обяд и вечеря. Поне малко разнообразие в еднообразното ежедневие.
– Ей Ви ела тук.- Лизи ме повика от отсрещната маса.
– Не мога. Прикована съм с този- казах като понижих гласа си и го показах с глава.
– По- добре, че си с мен малката. Като за новак виждам че си доста буйна и устата. Един съвет- наведе се към мен.- По- малко приказки и можем да се разбираме малко.- след това пак се изправи и застана мирно. Вратата на столовата се отвори и вътре влезе "всеобичаната" Директорка. Госпожа Бийкъл. Беше отвратително само и да си помисля какъв е бил предишния директор на този "изправителен център", щом сегашният се държи така с нас. Нищо че сме от един пол. Ние сме отрепки, тя е кралица. Кучка!
– Мили дами...- започна тя- сигурно знаете за побоя от страна на Рейвън Уудс към един от пазачите ни в четвъртък...- всички погледи се забиха в мен. Дори и този на новака- От днес имате нов пазач. Гарет напусна, заради нанесените щети върху тялото му. Рейвън миличка... следващият път... моля те не го прави.- извъртях очите си. Общи приказки.- това е Харолд. -посочи към този до мен. Харолд значи а?- Харолд виждам, че вече познаваш Рейвън. Легендата на изправителното както някои я наричат. Ти ще си нейната охрана, защото никой друг не иска да я поеме.
– Да госпожо!- той козирува пред Бийкъл. Хаха оправно момче. Какво ли ще стане с него след като види лошата ми страна? Знам че съм в поправителното, но това е моят дом. Влязох тук на 14. 5 шибани години кисна в този "затвор", опитвайки се да се поправя. Нямаше как да стане. Защо всички си мислят че вътре в мен беше останало нещо добро? Никой ли не се е замислял, че за държанието ми си има история, скрита от света? Като говорим за тази сериозна тема, днес имам час при психоложката. Любимият ми човек тук!
– Ставай!- дръпна ме за ръката, слагайки ми белезниците.
– Лол, лол, по- полека. Да не мислиш че да се биеш с охрана не ти оставя някакви синини или рани?- дръпнах ръката си и я зартърках малко. Шибаният кучи син ми бе оставил рана, от желязото, скрито в гуменото покритие на палката си.
– Ами да си мислила преди да си нападала!- отново ме хвана, но този път по- надолу.
– Коя зодия си?- реших да завържа разговор между нас, докато ходехме по коридора към псилохоложката. Нямаше отговор.- Попитах те нещо.- обърнах главата си малко по- вляво, за да го видя с крайчеца на окото си. Не трепваше. Вече виждах вратата на офиса на Алисън. Той отключи белезниците и ме остави сама да си отворя вратата. Наполовина влязла той каза нещо:
- Водолей- беше толкова тихо, колкото аз да чуя. Щеше да бъде имтересно с Харолд наоколо.

Здравейте. Кажете ми какво мислите за първата глава на книгата, в коментарите давайте идеи за следващите глави и гласувайте🖤🖤