Painfully perfect for me

4.

–Ставай!- гласът се разнесе из целият коридор.
– По- тихо има и други спящи.- измрънках разтривайки очи и изправяйки се от нещото наречено легло.
– Не забравяй, че от днес важи уговорката ни.
– Не, не съм забравила спокойно.- застанах в права позиция и се облегнах на решетките- А ти? Как се чувстваш като наруши правилата?
– Всички имаме кофти минало само това ще ти кажа. Сега излизай. Ти си последната в този сектор.- приближи картата за достъп към ключалката.
– Как така?- казах излизайки от килията и слагайки ръцете си зад гърба.
– Днес не се противиш? Бийкъл ще си промени мнението за теб явно.- закопча белезниците ми и ме поведе напред към столовата.
– Всеки ден пускате доклад нали?- не ми отговори- Ехо.- отново никакъв отговор- Какво ти става бе човек? Да не онемя?- обърнах се и видях, че зад нас ходеше друг пазач. Този беше от сектор Б. Всички охранители във всички сектори носеха различни униформи. Тук в А всички носеха шлемове, палки, щитове и лютив спрей. В сектор Б носеха само палки и обикновенна кафеникава униформа. А в сектор Д
бяха най- зле.. Палки, пистолети, електрошокове, за мъчения има електрически стол... аз потрепвам при мисълта колко момичета са загинали там...
– Има ли някакъв проблем?- охраната от Б попита Харолд.
– Не просто тази устатка не спира да говори.- спъна ме докато продължавахме да ходим заедно с "компанията" ни.
– Ей. Внимавай!- обърнах се и ако нямах белезници щях да го шамаросам. Кой по дяволите до вчера те целува, а сега се държи с теб сякаш си парцал.
– Ти да мълчиш!- охраната от Б ме шамароса. Косата ми се развя настрани. Плювнах кръвта, която започна да блика от устата ми.
– О така ли Дарил? Жена ти знае ли за случките ти тук? Знае ли какво направи на Емили? Защото аз знам. А знае ли, че биеш момичета, които не са ти направили нищо? Ако те познаваше наистина щеше да си в затвора боклук нещастен!- изплюх се в лицето му.
– Ах ти!- бях се приготвила да понеса юмрука му, но нещо стана. Не усетих нищо. Отворих очи и видях, че Хари беше притиснал Дарил към стената.
– Не я удряй повече. Ясен ли съм?
– О и какво ще ми направи едно келеменце като теб? Новият?
– Повярвай ми не искаш да разбираш. Сега нито дума за това. Аз ще се погрижа за нея. Ясно?
– Кристално.- Дарил се изправи, поизтупа униформата си и се върна обратно по коридора.
– Благодаря ти.- не смеех да погледна Хари в очите.
– Отиваме до докторката. После искам да ми разкажеш за Емили.- дълбока въздишка се изтръгна от устата му. Аз само кимнах.- Не си поплюваш Уудс. Просиш си боя наистина.
– Знам, но като не мога да приема условията, с които ни третират пазачите... ъгх.. избушвам.
Свихме в ляво от столовата и там беше кабинетът на Гертруд. Гертруд дойде тук след като обвиниха стария доктор в блудство с момичетата. Казва че я боли корема, той й пипал гърдите. Извратеняк. Гертруд беше възрастна жена, на около 60, чието лице беше сбръчкано, но пак изглеждаше млада. Имаше шарена коса и уморени черни очи.
– О боже мой Рейвън! Какво ти се е случило. Пак ли се сби с някой.- обърнах се и показах че имам белезници на китките.
– Не съм докосвала никого.
– Тогава какво стана? И този път не се опитвай да се оправдаеш, че си паднала. Познавам те.
– Добре де може би малко се заяждах с Дарил.
– Рейвън... знаеш на какво е способен този Дарил. След Емили...
– Какво е станало с Емили?- Хари се обади от ъгъла до вратата.
– Ти ли ще му кажеш или аз?- попитах.
– Дай аз, че на теб ти е разбита устата и трябва да поседиш известно време с навлажнената кърпичка, за да не се инфектира.- поклатих глава в знак на съгласие.
– Емили беше на 16.. типичното момиче, отгледано в неблагоприятна среда и принудена насилствено да стане стриптизьорка. Тук я доведе нейният вуйчо, след като техните загинаха в катастрофа. Беше настанена в сектор Б, а за нейн пазач бе назначен..
– Дарил- прекъсна я Хари.
– Точно така.. След известно време започнахме да чуваме писъци от нейната стая. Реших да проверя. Натиснах дръжката и какво да видя. Дарил беше върху нея, а тя, милата, цялата беше обляна в пот и кръв.Този кучи син не си го получи, за разлика от Емили. Пратиха в сектор Д, защото Дарил така нагласи нещата, че тя да узглежда виновната. Никой освен мен не знаеше, че той беше върху нея. Казах на Рейвън, защото и тя чу писъците, а и имам и доверие.
– А какво стана с Емили?- попита Харолд.
– Никой не знае. Някой казват, че се е самоубила с парче от бялата си униформа, други, че са я убили, а трети казват, че е избягала. Г-н Стайлс. Влезеш ли в сектор Д света те забравя... Заличен си. Никой не те помни. Все едно си изтрит с гумичка от сценария.
– Леле.- беше останал безмълвен- Явно Дарил наистина е копеле а?
– Езика г-н Стайлс! Но да, даже и по- лошо.
Рейвън?- обърнах се към нея при произнасянето на името ми- Може ли да поговорим насаме?
–Аз ще изляза.- Хари натисна дръжката на изолираната врата и излезе, оставяйки мен и Гертруд сами.
– Рейвън?
–Да?
– Знам за целувката...
– Какво?- останах катонпопарена- Как така?
– С Харолд си говорехте за нея и минахте покрай кабинета ми, точно на тази част. Чух ви. Няма да кажа на никой. Спокойно. Искам само да знаеш нещо. Споделяй ми всичко. Моля те. Нали знаеш, че няма да кажа на никой нищо.
– Да...- главата ми клюмна надолу. Чувствах се виновна.
– Добре сега отивай да закусваш.
– Благодаря Гертруд.- казах на излизане от кабинета й.
– За какво си говорехте там?- Хари полюбопитства.- направих му знак да се приближи.
– Тя знае за целувката- прошепнах.