Painfully perfect for me

3.

– Всички.
– Всички като цялото изправително..?- изпуснах бельото си на мократа земя от очудване- Мамка му!- наведох се придържайки кърпата си, но това не помогна... кърпата падна, а аз бях чисто гола пред Харолд. А си мислех че можем да сме приятели. Застинах.
– Ето- наведе се и ми я подаде, заедно с бельото.
– Ъмм... благодаря...- бузите ми бяха топли и червени- Малко ми е неловко..
– А спокойно. Ако знаеш колко такива като теб в тази позиция съм виждал- намигна ми през малкото пластмасово прозорче на шлема.
– Уау. Ами добре може ли да се обърнеш, за да се преоблека?
– Защо? Аз вече видях всичко.- усмихна се. Имаше тръпчинки мамка му! Беше чаровник. Наистина. Признавам си. Изгледах го с най- мръсния си поглед- Добре де добре обръщам се.- тежките черни обувки се обърнаха на 180 градуса. Навлякох бикините си. Имах проблем, обаче, със закопчаването на сутиена. Защо точно сега?
– Мамицата му!- прошепнах под носа си.
– Помощ?
– Моля?- обърнах се към него объркана. Беше без шлем и видях косата му. Беше кафява, къдрава и дълга до раменете.
– Имаш ли нужда от помощ?
– Да..- той се обърна съм мен с лице, а аз към него с гръб пускайки двата края на сутиена. Студените му пръсти се докоснаха до кожата, като прокара леко електричество. Настръхнах и подскочих при допира...
– Готово.
– Благодаря..- обърнах се към него, слагайки косата си, така че да прикрива гърдите ми.
– Явно не си такава за каквато се представяш. Държиш се кораво, но всъщност си притеснителна. Харесва ми..- последното го измрънка толкова тихо, но пак го чух. Бях се съсредоточила само в него.. В него и в зелените му очи..- Рейвън?
– Мм?
– Изпитвам желание да те целуна...
– Какво чакаш..?- казах местейки погледа си ту към очите му, ту към устата му. Той хвърли шлема си на земята, при което се чу силен звук. Обхвана лицето ми с ръцете си и ме целуна. Имах чувството че политам. Досега никой не ме е целувал така.. Страстно, но същевременно и толкова нежно..
– Не!- отдръпна се от вълшебния ни момент, задъхан. Не знам колко време сме се целували, но не чувствах устните си. Не ми достигаше въздух.- Това не е правилно!
– Ти поиска!
– Да, но ти ме предизвика!- отдръпна се още по- назад.
– С кое? Нали каза че си виждал много голи момичета?
– Да, но не са секси като теб!
– Какво каза?
– Нищо. Зарежи. Облечи се чакам те отпред.- вдигна тежкия черен шлем от земята и избърза да излезе от помещението. Чух затръшване на вратата. Естествено той е от типа момчета, който ти споделят как се чувстваш и бягат. Мамини синчета! Облякох оранжевата си униформа и излязох с кърпа на глава. Нямахме сешоари. Това беше едно от многото неща, които не харесвах. Косата ти изсъхваше както си иска и без задръжки.
– И да.- каза мъжът с който преди малко се натискахме в душа.
– Какво да?- попитах учудено.
– Цялото изправително те познава. Знае какво правиш, знае каква си, знае от къде си. Известна си. Днес ми е първи ден, а вече си навлякох неприятности с теб.
– Не съм те молила да ме целуваш!- повиших тон.
– Шшт!- затисна устата ми с дланта си- Тук е строго забранено да имаш сексуален контакт с "ученичките". Ще ме уволнят, а тази работа ми трябва!
– О и защо? Да купуваш на малките ти примадони белезници за леглото ли?- махнах дланта му от лицето си.
– Не и като не знаеш, по- добре не си отваряй шибаната уста!- видимо се ядоса. Сложи отново шлема си и ме задърпа за ръката.
– Тази "шибана уста" преди малко беше в едно с твоята.
– Достатъчно!- избута ме към стената на коридора, водещ към спалните- Искам да забравиш това, което стана току-що, защото ако кажеш, аз ще отричам до последно и ще те затворят в отделение Д ясно?- Отделение Д беше най- зловещото нещо на света тук в Хамилтън. Там нямаше осветление, нямаше ден за пране, нямаше нищо освен едни момичета, изтъркани от живота, до такава степен, че както се казва ще се самоубият с ноктите на краката си. Жал ми е за тях. Няколко пъти съм ходила там за по няколко часа.. Не се издържа.. Не искам там.
– Добре..
– Сега върви напред без да говориш и да буйстваш!
– Знаеш ли какъв ти е проблемът?! Аз мога да се укротя, но теб винаги ще те е страх. Ще те е страх, защото си целунал "ученичка". Само това ще ти кажа. Нямам намерение да говоря повече с теб. Това е.- откъснах се от студената стена на коридора и тръгнах сама напред. Не очаквах да ме последва.
– Ами добре! Нека да видим! Ако се поправиш за 1 година и те пуснат от тук, аз ще си признав за целувката! Ще си призная че шибано ми хареса! Ще призная, че шибано ме привличаш и то не като поредната курва за игра!
– Добре! 1 година!- обърнах се рязко и подадох ръката си за здрависване.
–1 година и те взимам...- подшушна си го под носа, но аз пак го чух.
– Какво?- направих се че не съм разбрала.
– Нищо. 1 година.- подаде ръката си и обви моята, като я закри. Той беше огромен в сравнение с мен. Бях средна височина около 1.70, а той трябваше да в поне 2 метра. Беша наистина висок.
– Добре.- отдръпнах ръката си и продължих напред вече виждах килията си. Шмугнах се вътре и затворих решетките, последвано от писукане на системата за сигурност.
– Добро момиче. Нали знаеш, че в сделката не включих предизвикването на ярост от моя страна- усмихна ми се нагло.
– Ах ти малък!- пресегнах се да го ударя, но той имаше рефлекси.
– Ей ей. По- полека да не ме уцелиш- засмя се, а аз го ритнах в топките. Изведнъж спря да се смее и приклекна от болка.
– Хаха сега кой се смее. Копеле. Изплюх се пред него.
– Ще съжаляваш за това което направи помни ми думата.- изправи се и закрачи по коридора. Не разбирам. Това заплаха ли беше? Защото не се уплаших изобщо.