Painfully perfect for me

5.

– Стайлс?
– Какво ми каза току-що?- остана вцепенен.
– Тя знае...- не можах да довърша, защото той изведнъж започна да ръкомаха с ръце.
– Знам, че знае! Не съм глупак! Имам предвид, че навсякъде има камери, което означава, че Бийкъл знае, че се хвърлих върху онзи Дарил. И знаеш ли какво означава това? Край с мен и работата ми.- започна да крачи напред и назад.
– Е аз не съм те карала да му се нахвърляш, и само да те светна, че няма никакви камери тук, защото: първо. Бийкъл не би се охарчила толкова, за да купи камери, така че дори и да има, те са със снеговалеж и няма да им е ясна картината. И второ. Гертруд ни е чула. Минавали сме покрай нейния кабинет, когато ти ми направи забележка да мълча.- облегнах се на стената малко- по- натам от вратата.
– Дай да продължим този разговор някъде другаде?- предложи.
– Съгласна.- изправих се и си дадох ръцете зад кръста.
– Не това няма да е нужно.- каза той, прибирайки белезниците в джоба си. Просто хвана китките ми, та ако случайно някой мине да не заподозре нищо.
– Къде ме водиш? Нали не си сериен убиец и няма да ме разфасоваш, продадеш органите ми за пари, доплатиш тук да не казват нищо и да ме заличиш просто ей така?
– Това беше адски неадекватен въпрос. Що за сериен убиец целува... имам предвид има някакъв интимен момент с жертвата си? Няма никакъв смисъл ако питаш мен.
–Мхм. Както кажеш къдравелко.- завихме по коридора, който водеше към складовете. Нямаше никой, за щастие. В далечинита се чу злобния смях на дявола. Оп поправка Меридит Бийкъл. Смееше се так истерически само когато някое момиче е било намерено самоубило се. Смехът заглъхна и настана пълна тишина. Само стъпването по мокрия под се чуваше. Влязохме през големи метални врати в складовете. Беше пълно с малки и големи дървени кутии. На земята имаше изпочупени бутилки от бира, а в един ъгъл май видях и умрели мишки, но това е друг въпрос.

– Сигурно се питаш защо те доведох тук?

– Не особено, но явно е нещо важно като те гледам.

– Наистина е важно- пусна ме и се отдръпна. Бръкна в джоба си, а малко листче изпадна от него. Наведе се и го взе. Подаде ми го- Намерих го вчера на границата между сектор Б и сектор Д в една от водопроводните тръби. Не знам какво означава, но мисля че момиче е в беда.Разгънах листчето, а то се оказа снимка. На нея имаше едно малко момиченце със синя шапка, а в дъното на снимката пишеше "Пролет: Дания 2007".

– Това е просто обикновена снимка, няма начин как някой да е в бе...- Хари ме дръпна и ми запуши устата. От другия край на склада влязоха няколко пазача и Дарил.