Начало без край / / Beggining without end

Глава 1.

Това съм аз. Сара. Сара О'Конър. Съвсем обикновено момиче в големия град Чикаго. Приятелите ми ме описват като забавно и мило 17-годишно момиче, ходещо по правилата. А дали ще продължи това?

*01.07.2016*

Вече завърших 10-ти клас. Откога чаках лятната ваканция. Също и моят мост. Тъй като Чикаго е до езерото Мичиган, един ден с моя приятел Джейкъб намерихме изоставен мост и оттогава то е моето място за спасение и утеха. Ходя там по залез когато е топло времето и се наслаждавам на красивата гледка. Размишлявам за всичко, а някой път просто си седя.

Днес е първият ден от ваканцията. В момента си седя на моста и гледам как слънцето залязва, а облаците в небето преливат от розово към лилаво. Просто уникално. Неусетно затворих очи. Представих си всичкия шум от града, заменен с това място. Колко би било хубаво ако повече хора оценяваха естествената красота на нещата. Но всеки има право на мнение. Изведнъж отворих очи и виждах замъглено докато приспособя зрението си към светлината. Но аз не бях на моя мост. Бях в легло. Болнично легло? Но какво е станало? Та аз нищо не си спомням? Изведнъж видях от лявата си страна мама.
- Миличка, Сара, как си скъпа? Знаеш ли колко се притеснихме? Баща ти идва насам. Чакай, не мърдай, ще извикам доктора. - тя излезе от стаята и няколко секунди след това влезе заедно с мъж в бяла престилка.
- Как сте г-це О'Конър? - попита ме мъжът.
- А-аз, мисля че съм добре. Само леко ми се вие свят. - едва отговорих, защото не знаех какво се случва.
- Не се притеснявайте, ще отмине до няколко часа - усмихна се той - Добре, че е бил приятелят ви да ви спаси.
Моля? Приятел ли? Аз нямам много момчета приятели, предимно са момичета, защото имаме общи неща. Но единственото момче, което знае за моста е.. Джейкъб.. Но как той ще ме е спасил? И от какво?

Здравейтее! Това е първата ми история и много ще се радвам ако ви допадне! Давайте своите мнения как ви се струва като за начало!
М♡