Начало без край / / Beggining without end

Глава 4.

Тъкмо се надигнах да видя и пред мен излезе Маделин?
Аз: Маделин знаеш ли как ме уплаши?! Защо не звънна че ще идваш?! И как по дяволите си влязла вътре? - това момиче някой ден щеше да ме побърка.
Мад: Сараа, спри да мрънкаш един път да му се не види. Аз съм тази, която трябва да е уплашена, защото ти звънях и писах поне 1000 пъти, а ти дори не си направи труда да звъннеш. Притесних се, че нещо се е случило. И ако не си забравила имам резервен ключ и не искаш да знаеш колко рових в стаята си, за да го намеря.
Аз: Даа..виж тъкмо щях да ти звънна, но трябваше първо да се прибера и да изкъпя този сладур. - надигнах кученцето на нивото на очите й.
Мад: Олееее, виж го. Ама откъде го взе, а и майка ти няма ли да го изхвърли навън като го види..- снижи тона си накрая тя.
Аз: Знам, но разбираш ли, че всеки път като видя такова мъниче на улицата и ми се къса сърцето и не мога да го оставя. А на мама като й е такъв проблем може да го оставим да спи на двора.
Мад: Това е добра идея, но искам първо да ми обясниш какво стана, че те нямаше. Уплаших се за тебе. - прегърнахме се.
Аз: Добре. Започвам. - въздишах.
Отидохме в кухнята и за около 15 минути й разказах за това, че бях в болницата и за разделянето ми с Питър малко по-рано. След малко Мади проговори:
Мад: Искаш да ми кажеш, че Питър почти те е ударил, защото си скъсала с него? Ах..тоя идиот, знаех си че не може да му се има доверие. Та кое момче би ударило момиче за бога?! Ама ти си добре, нали? Защото ако не си, ще го намеря и ще му сритам задника така, че да се чуди на коя планета е, защото тя ще е извън Слънчевата система!!- Дами и господа, това е разярената Мади, която побеснява всеки път когато някой си позволи да ме нарани или обиди. Въпреки това тя задаваше въпрос след въпрос толкова бързо, че на моменти дори забравих какво ме е питала.
Аз: Спокойно добре съм, но не искам вече да имам нищо общо с него, както и ти. Аа, забравих да ти кажа едно нещо като бях в болницата..
Мад: Моля те кажи ми, че не си болна и няма скоро да умреш, защото казвам ти ще получа някоя паник атака.
Аз: Нее Мад спокойно, не съм болна слава богу. Това ми напомня, че трябва да ти спра всякакъв достъп до филми. Та така де..просто когато ходих да си взема сутринта нещо за ядене и на връщане чух писъци от стаята покрай, която минавах. Исках да вляза вътре, но доктора, който следеше моето състояние излезе оттам, също и рецепционистката ми се скара..Но разбираш ли любопитството просто ме разяжда отвътре. - погледнах през единия прозорец в кухнята.
Мад: Чакай малко. Знам този поглед. Искаш да влезем в архива на болницата, което е невъзможно, и да видим кой е бил в тази стая?
Аз: Знаех си, че ще измислиш брилянтен план. - усмихнах се с мазна усмивка.
Мад: Сара! Ако ни хванат ще стане лошо. - поклати глава тя.
Аз: С теб или без теб аз пак ще отида. - скръстих ръце пред гърдите си и повдигнах едната си вежда.
Мад: Офф брой ме. Няма как да те оставя да вършиш такава глупост сама. - примири се накрая тя с мен.
Аз: Мноого се радвам, че се съгласии. - почнах да викам като малко дете.
Мад: Да, да. Хайде да изкъпем кученцето, че горкото стои от много време.
Отидохме в банята на първия етаж където с Мади изкъпахме Тара - да, измислихме името междувременно. Качихме се горе в стаята ми и обърнах щорите на прозорците за да влиза светлина.
Аз: Оох, най-накрая свършихме. - казах аз, пльоскайки се назад на леглото.
Мад: Тоолкова се изморих. - легна до мене Мади, но по корем.
Аз: Мадиии..
Мад: Мхмм. - каза тя, мърморейки във възглавницата.
Аз: Трябва да напазарувам и може да се отбием в магазина за животни, за да вземем на Тара някои неща.
Мад: Ама трябва да мина през нас да си преоблека блузата, че цялата се намокри.
Аз: Добре, ще минем и през вас.
Мад: Супер, да тръгваме.

Оставих Тара на една възглавничка в моята стая и след 2 минути бяхме пред дома на Мади. Да, точно така. Съседки сме и това е едно от най-хубавите неща.

Мад: Отивам да се преоблека. Искаш ли нещо? - попита ме тя на половината стълби.
Аз: Мм не.
Мад: Добре ей сега се връщам.

Мади след малко слезе и тръгнахме към супермаркета пеша, тъй като беше на близо. Влязохме вътре и си взехме количка. Почнахме да слагаме продуктите в нея от списъка, който мама ми е оставила. Стигнахме до щандовете с всичко, което може да ме направи щастлива - разбира се, че това е всичко шоколадово и сладко, като почнем от вафли, бисквити, кроасани до торти, пасти и сладоледи. Това е любимото ми място в целия магазин. Да, обичам сладкото. Мади е същата и гаджето й Марк постоянно й купува нещо сладко. Той е много приятно момче и се грижи за Мади изключително добре. Заедно са от година и половина и си личи, че се обичат.

Половината от цялата количка беше само от нашите шоколади и бисквити, и оо да не забравим двете кутии със сладолед.
Едвам едвам отидохме до касата, защото количката вече беше препълнена и сякаш тежеше 2 тона! Прибрахме всички продукти в чанти като аз и Мади носехме по 3 чанти в ръцете си. Едвам отключих вратата за вкъщи и оставихме торбите с покупките на плота в кухнята. Отидохме до моята стая, за да вземем Тара и да й накупим някои неща. Отворих вратата на стаята си и.. вътре беше сякаш торнадо е минало през нея. Всичко беше разхвърляно и видях нещо счупено на земята и сърцето ми изведнъж почна да бие прекалено бързо.
Мад: Какво е станало тука?!
Нищо не й отговорих и притичах до земята. Не, не, не, не!! Очите ми се напълниха със сълзи и почнах да крещя истерично, че това не е истина.
Мад: Какво стана?! Сара защо плачеш мамка му?! - дойде до мен тя и видя разпокъсаната снимка в ръцете ми, а до нея счупената рамка. На снимката бяхме аз и Ноа.. Най-добрият ми приятел.. Той изчезна преди 2 години и аз бях повече от съкрушена. Не можаха да го намерят, а аз едвам се съвзех от това, защото той ми беше като по-голям брат и всичко, което мога да искам. Тази снимка ни беше единствената, защото той не обичаше да се снима особено. А сега тя е на парченца... Изподъвкана и разкъсана.. И до ден днешен вярвам, че той не е мъртъв, а е избягал някъде и ще се върне. Продължавах да плача и си повтарях, че това не се е случило, а е ужасен кошмар и след малко някой ще ме събуди. Но уви.. не беше така.
Аз: Не, не, не..Мади..моля.те кажи ми, че не е истина..моля те..не.може - заеквах на изреченията, защото едвам си поемах въздух от плаченето. Мади нищо не казваше и ме притискаше в силна прегръдка, като точно в този момент имах голяма нужда от такава..