Начало без край / / Beggining without end

Глава 2.

- Ам.. извинете, но не си спомням какво се е случило. Кой е моят приятел и от какво ме е спасил? - попитах.
- Амнезия ли има докторе?! - кресна уплашено мама.
- Нее, нямам мамо просто не си спомням какво е станало, последното нещо което помня, е че стоях на моста и затворих очи.
- Нека да ви обясня. - кимнах към доктора в знак да продължи. - Приятелят ви..
- Джейкъб - допълни мама, а аз се изненадах при името на момчето, защото с Джей не бяхме особено близки напоследък, но пак се съсредоточих върху обяснението на доктора.
- Да, Джейкъб. Та той ви доведе тук и каза, че ви е намерил в езерото Мичиган и предполагахме, че сте скочили от моста по незнайна причина. - довърши докторът.
"Какво? Аз - скочила? Невъзможно?" си помислих наум. След това ме осени един спомен. Докато седях на моста, бях затворила очи и може да съм се унесла и да съм паднала в езерото.
- Уверявам Ви докторе, че не съм скачала от моста, но има голяма вероятност да съм се унесла и да съм паднала в езерото. Но в никакъв случай не съм имала намерение да скачам. - се защитих от глупавото обвинение.
- Добре, важното в момента е вашето здраве. Ще можем да ви изпишем утре сутринта, защото тази вечер трябва да останете под наблюдение, за да не се влоши състоянието ви. - каза докторът с доста сериозен тон.
Кимнах. Мама излезе с него, защото по думите му "ми трябва почивка". Чувствах се страхотно, но нямах избор - щях да пренощувам тук. Ах, как мразя тези болници..

*на следващата сутрин*

Събудих се рано към 8 часа. Навън времето беше приятно - слънцето грееше, а аз виждах от прозореца на болничната стая, лястовички, които си правят гнездо на клон на дървото до прозореца. Стоях и ги гледах поне 10 минути. Реших да си оправя чантата с дрехи, която мама ми донесе вчера. Прибрах всички дрехи, но си оставих едни черни дънки - скъсани на колената и една сива блузка. Тъй като бях сама в стаята, успях да се преоблека на спокойствие, като преди това дръпнах щорите на прозореца и заключих вратата на стаята. Изведнъж огладнях и реших да изляза и да видя дали някъде няма машина със закуски. Обух си черните кецове и излязох от стаята. В дъното на коридора видях машина. Побързах да стигна колкото се може по-бързо, защото умирах от глад, но се подхлъзнах и паднах по дупе. Това заболя ужасно много. Тъкмо като се изправях видях табелка, на която пише: "Внимание!
Мокър под!"
Мислено се ударих по главата как не можах да видя табелката от бързане. Пуснах няколко монети в машината и натиснах копчето за кроасана и за солетите. Машината ги пусна и аз си ги взех. По пътя обратно към стаята си отворих кроасана. Почнах да го ям, но чух пищене от стаята, покрай която минавах. Стъписах се на място. Не знаех какво да направя. Уплаших се и дори и да исках да кажа нещо - не можех. От стаята излезе..