Начало без край / / Beggining without end

Глава 5.

Не знам колко време мина откакто бях на земята, прегърнала се в Мади, но като си вдигнах главата видях, че е тъмно навън.
Аз: Мади? - казах с пресипнал глас от досегашното ми плачене.
Мад: Да? Тук съм не се притеснявай. Няма да си тръгна, даже ако искаш мога днес да спя у вас. - увери ме тя и ми прати една лека усмивка. Това наистина много ме успокои, но знаех че отвътре тя плаче, защото Ноа беше и неин приятел. Бавно се изправихме и двете от пода, и аз се огледах за кученцето нищо, че му бях бясна. Видях го да спи в единия ъгъл на стаята.
Мад: Ще го задържиш ли? - сякаш прочела в очите ми какво си мислех в момента.
Аз: Честно казано не знам.. може да го оставя да спи на двора, но не смятам да припара още един път до нещата ми. - казах ядно.
Мад: Спокойно, аз съм с теб. Знам, че ти е трудно.. на мен също, но трябва да сме силни заради него.
Аз: Знам, но имам чувството че е станало нещо и Ноа е там някъде жив.
Мад: Виж Сара, да не мислиш, че и аз не съм си го мислела? Колко безсънни нощи имах и се обвинявах да не би аз нещо да съм направила, но повярвай ми.. ако той беше жив щеше да ни даде някакъв знак или поне да ни потърси?! Та аз му бях сестра! И все още съм. - снижи накрая гласа си тя някак тъжно.
Аз: И аз му бях сестра, а той ми беше като по-голям брат!
Мад: Не това имах предвид. Той ми беше кръвен брат..
Аз: Какво? Я пак повтори! Няма начин, ти щеше да ми кажеш! Той щеше да ми каже! Маделин приятелки сме от 3 години! И ми казваш чак сега! - почнах да крещя, а още повече ме вбесяваше, че тя мълчеше и не ми беше казала нищо през тия години.
Мад: А-аз.. не можех.. - сведе глава и усетих страх в гласа й?

Мълчахме в продължение на около 5 минути. Никоя не казваше нищо, но донякъде се радвах, защото ми беше адски странно и трудно да го разбера. Чух вратата на къщата да се отваря и затваря.

Мама: Сара? Прибрах се.
Аз: Идвам! - извиках й в отговор, за да може да ме чуе от долния етаж.
Аз: Хайде. После ще говорим. - обърнах се към Мади и видях сълзите по лицето й. Избърсах ги и я прегърнах, но това не значеше че съм й простила. Тя щеше да има доста да ми обяснява, но разбира се тя ми е най-добра приятелка и съм сигурна, че е било нещо сериозно щом не ми беше споделила.
Слязохме двете долу и след като мама видя Мади, се зарадва. Те двете се разбираха перфектно като изключим запознанството им.:
~Ретроспекция~
С Мади се прибирахме от училище и бяхме решили да си пишем домашните у нас. Бях разправяла на мама много за Мади например как тя ми помагаше когато ме изпитваха, а аз нищо не знаех или когато си бях забравила парите вкъщи и тя си раздели обяда с мен. Мама от много време искаше да ги запозная и ето този ден беше дошъл.
Отключих вратата на къщата и изчаках Мади да влезе, за да заключа.
Аз: Мамоо! Прибрах се! И ти водя някой! - изкикотих се и погледнах Мади, която тъкмо си събуваше обувките, но се смееше тихичко с мен.
Мама дойде от кухнята и като видя Мади спря на място. Първия момент си помислих, че може би иска да се увери, че това е тя, но не беше така както исках. Мама почна да крещи как мога да се сприятеля точно с нея от училище пълно с много по-добри момичета от нея. Недоумявах защо стана така, при положение че нямаше нищо нередно в Мади - нито имаше пиърсинги и татуировки, нито се държеше грубо.. нищо не можех да схвана.
Аз: Чакай малко. Задръж. Защо крещиш като нищо не е станало?
Мама: Ти знаеш ли въобще какви неща е вършила?! Защо се е преместила в твоето училище мислиш? Защото са я изгонили! Намерили са наркотици в чантата й! Алис (приятелка на мама) ми каза когато видя снимката й!
Аз: Мамо, знам.. Станало е едно огромно недоразумение. Мади се била скарала с едно момиче от класа й и въпросното момиче, за да си отмъсти, сложила наркотиците в чантата й. Иначе знаеш ли колко умна е Мади? Изкарва само 5-ци, така че не я съди преди да разбереш цялата истина.
Мама ме гледаше втрещена може би, защото бях съвсем спокойна, но нямах причина и да не бъда.
Аз: Мамо моля те. Тя ми е приятелка. Нали много я харесваше? Какво стана сега? Та тя дори не е виновна за случилото се, а още по-зле е, че не може да докаже, че е невинна. - смекчих гласа си.
Мама: Сара, знам, че ще вземеш правилно решение, но аз съм ти майка. Длъжна съм да побеснявам за такива неща, защото ти си мое дете.
И тогава мама и Мади се запознаха подобаващо, че даже си паснаха.
~Край на ретроспекцията~
Слязохме по стълбите, за да посрещнем мама. Като видях чантите на земята, които мама мъкнеше към кухнята останах доста учудена. Чантите бяха много повече отколкото по принцип.
Аз: Мамо да не би да си в кулинарна вълна. - почнах да се смея като взех да помагам с покупките.
Мама: Не, леля ти, чичо ти и братовчед ти ще идват. А баща ти..- останалото не го чух, защото се затичах бързо към стаята си без да кажа нищо. Не харесвах леля си и чичо си, още по-малко братовчед си Крисчън, защото беше пълен задник и най-големият курвар в училище. Да, точно така, в едно училище сме и той ме е злепоставял по ужасни начини. Нямаше начин да сляза долу на вечеря с тях на една маса. Това беше един абсурд. След около половин час Мади дойде и ми каза чао с предтекст да й пиша после, за да разбере какво е станало и да излезем утре. Казах на мама, че няма да сляза да ям за вечеря, а на другите да обясни, че не съм се чувствала добре. Седях си в стаята и реших да си пусна някой филм когато изведнъж чух вика на леля ми, а след това последва звука на чупеща се чиния, не, грешка! Чинии! Чуваше се чупене на много чинии! Докато слизах по стълбите тичешком всички започнаха да се надвикват и да крещят. Тъкмо влязох в трапезарията когато се блъснах в Крисчън, целия оцапан в доматен сос, а от косата му се подаваше спагета. Гледаше ме разярено сякаш готов да ме убие когато викна към мен ядосано:...

****************
Здравейте отново! Съжалявам за закъснението на главата. Надявам се да ви хареса! Пишете мненията си в коментарите!