Излязох от болницата и вдишах от "чистия" въздух на Сеул. Естествено, като умен човек си сложих маска и продължих по пътя си.
Имах чувството, че този град ме убива още повече. Сякаш животът иска още и още, за да умра.
Влязох в нас и събух обувките си.- Мамо, върнах се!
- Какво ти казаха докторите?
- Абсолютно същото.
- Сигурна ли си, че не си изморена след лечението? Има храна в хладилника и ти купих още лекарства, защото почти бяха свършили. Почини си още малко.
Майка ми си е втълпила, че ако пия лекарства ще се оправя, защото съм "още в началото". Чувам тези думи поне по 57 пъти на ден.
Да, броя ги.
Но не мога да я виня. Баща ми я е изоставил когато е забременяла с мен, баба ми не е в добро състояние...
Леля ми се грижи за нея и не работи, заради което. Тежко ѝ е.- Добре съм. Благoдаря ти.
Влязох в малката си стая и започнах да се преобличам за работа.
Опитвам се да помагам на мама с разходите. Все пак тя ми плаща за лечението ми.
Ходя всеки ден при баба. Просто да водиш разговор с нея е нещо, което не мога да опиша просто с думи.- Излизам за работа! - извиках аз от стълбите и тръгнах да се обувам.
- Моля те, пази се! - извиква и тя от кухнята. В нашата къща само се вика.
- Обещавам!
Слязох от автобуса и се запътих към кафенето, в което работя. Миризмата на кофеин ме удари още с влизането. Мразя кафе, но се налага. Едва ли някъде другаде ще приемат някой с толкова интересен график като мен.
- Здравей, Ким Ха Ри! - поздрави ме Юн Джу и леко ѝ кимнах. Тя вече е свикнала да не ѝ обръщам особено внимание. - След малко ще отворим.
- Наясно съм.
Принципно не бих се заяждала, но имах много дълга нощ и обикновенно в такива дни съм раздразнителна .
- Извинявай, исках просто да завържа разговор. - усмихна се.
Наясно съм какво се опитва да направи, но ме ядосва, че дори след толкова време все още се опитва.
Нищо не казах и оставих нещата си зад бара.- Има ли причина да не ме харесваш? - изведнъж застана пред мен.
- Юн Джу, моля те. Не искам да говоря днес.
- Не че си говорим принципно. - каза под носа си. - Сигурно ме мислиш за много досадна, защото постоянно ти се бъркам, нали? - засмя се леко. - Не очаквам да сме много добри приятелки, просто като колежка се притеснявам за теб.
ESTÁS LEYENDO
"Life" - Beginning || j.jk
FanficBook I Представата за смъртта е много познато чувство на хора като Ха Ри. Живеейки с мисълта, за напускане на материалния свят в страх, баба ѝ я научава да приеме фактите. Без приятели, Ха Ри ходи в свободното си време при нея. Хората на работното ѝ...