- Моля те, нека да се преструваме, че това не се е случвало.
Бях толкова отчаяна!
Никога повече алкохол. Никога!!!
Искаше ми се да потъна в земята от срам.- О, има още.
- Не!
- Мхм, Хосок се прибра и видя всичко. - каза през смях Джънгкук.
- Ох, какъв срам. - започнах да роша косата си.
- Спокойно. - хвана рамото ми и ме подпря на ръдите си. - Само аз ще ти се подигравам.
- Ужасен си. - бутнах го от себе си и скръстих ръце.
- И аз те обичам. - потупа ме по главата и усетих силна болка.
- По дяволите, кога ще спре да ме боли главата?
- Повърна само 3 пъти. Не се оплаквай.
- Просто забрави, че съм пила и съм правила такива неща. Моля те.
************
Отново лежах в болничната стая, чакайки Джънгкук да дойде.
Беше твърде странно. Преди няколко дни, той ми каза, че е нормално косата ми да пада, обаче...
Обаче сестрата ме предупреди чак сега."Възможно е скоро да започне окапване на косата и спиране на растежа на ноктите. Не се плашете, част от лечението е."
Възможно е лечението да върви много добре, или пък много зле...
- Ха Ри-а! - щастливо ме поздрави Джънгкук. - Как е малкото ми пиянде?
- Ще те фрасна и ще ми хареса. - взех чантата си от малкото диванче. - Къде ще ходим днес?
- Починала ли си си? Ако си изтощена, може да те прибера и...
- Не, наистина ми се ходи някъде.
Бях много изморена, но не исках да оставам с мислите си насаме.
Свих устата си в тънка линия и хванах ръката му.- Какво избра да правим днес? - попитах го като вече излизахме от болницата.
- Вземи това. - той спря на място и извади една каска от чантата си
- Ще се науча да карам нещо? - възкликнах с усмивка.
- Дап, отиваме на рампите.
Заподскачах намясто и накрая го прегърнах. Това щеше да е забавно.
************
Добре, определено скейтборда не е моето нещо. Беше като смърт на четири колелца.
Навън беше слънчево, но духаше вятър. Джънгкук силно ме държеше и побутваше напред. Смяхме се много. Даже прекалено. Наистина не си бяхме прекарвали толкова добре. Беше забавно.
ESTÁS LEYENDO
"Life" - Beginning || j.jk
FanficBook I Представата за смъртта е много познато чувство на хора като Ха Ри. Живеейки с мисълта, за напускане на материалния свят в страх, баба ѝ я научава да приеме фактите. Без приятели, Ха Ри ходи в свободното си време при нея. Хората на работното ѝ...