"Life" - Beginning || j.jk

제2장

Изкъпах се и облякох пижама. Отключих телефона си и точно когато исках да видя празния списък с контакти, погледът ми попадна да това обаждане, което съм извършила днес. Точно нула секунди.
Какво по дяволите е това?
И какъв е този номер?
Реших да не се тормозя повече и го оставих на леглото. Взех блистера с витамини и сложих хапчетата в ръката си.
След като ги изпих, чух телефона ми да се обажда. Помислих, че му е паднала батерията, въпреки, че го зареждах преди 2 дни. Все пак взех зарядното и точно когато щях да го свържа за телефона, видях, че имам съобщение от непознатия номер. С трепереща ръка плъзнах пръста си по екрана и видях съобщението.

Непознат номер:
Дано не си се изплашила от номера. Джънгкук е, исках да те питам как си... Прибра ли се без проблеми? Чувствам се гузно, защото те оставих://

Ах, на този как ще му издърпам ушите. Ненормалник. Само като си помисля, че можеше да види толкова много и да разбере... Ужас. Трябва да си сложа парола.

Ха Ри:
Защо си ми пипал телефона?

Непознат номер:
О боже! Ти отговори!!!

Ха Ри:
Защо си ми пипал телефона? Чувал ли си за лично пространство?

Непознат номер:
Извинявай, просто исках да имаш телефона ми ако ти се случи нещо, а аз да имам твоя, за да те питам какво правиш^

Въздишах и заключих телефона си.
Легнах и се опитах да заспя, но имаше твърде много мисли в главата ми.
Защо го прави? Не може ли да ме остави?
Рязка болка в главата ми ме прекъсна... Няма да се спи днес.

**************

Сложих слушалките си и тръгнах към работа.
Опитах се да не мисля за това с Джънгкук и се съсредоточих над разговора ни с баба.
Искрено съм ѝ благодарна за всичко, на което ме е научила. Ако не беше тя, щях да съм срината, да си стоя вкъщи и да се депресирам.
За това с приятелите... Тя просто ми мисли доброто, както и на другите. Поне така мисля. Тази тема винаги ме убива.
Щом пристигнах, забелязах, че кафенето още не работи. Извадих ключовете си и отворих заведението, за да вляза. Явно наистина съм подранила днес. Извадих телефона си. 5:40 АМ.
Добре... наистина съм подранила. Дори не бях забелязала, че слънцето още не е изгряло.
Сипах си чаша вода и седнах на една от масите. За първи път ми се случва да дойда толкова рано и то дори без да забележа.
След като изпих водата, взех празната чаша и я измих. Погледнах часоника на стената. 6:50 АМ.
Видях как Джимин влиза и ми се усмихна.