Who? (A short Matthew Espinosa fanfic) -bg translate

Part 13

Качих се горе и се хвърлих върху леглото, докато сълзи се заформяха в очите ми. Всичко, за което можех да мисля беше, че Мат не ме харесва. Тънък глас в моята глава ми напомни, че не мога да се предам, но аз го игнорирах и продължих да плача във възглавницата.

*Гл.т.Мат.*

Сами отиде до магазина, а на мен ми се наложи да използвам тоалетната, за това се качих горе.

Минавайки покрай стаята на Бриана, чух тихо подсмърчане. Реших да се приближа, за да чуя, за това долепих ухо до боядисаната, в лилаво, врата и я чух да ридае, не подсмърчаше, тя плачеше. Реших да вляза и да поговоря с нея. Не може да бъде толкова зле, плюс това така е правилно да постъпя.

-Ъм хей- казах несигурно.

Бриана игнорира моя поздрав, продължаваше да плаче. Тя дори не отрази присъствието ми, но все пак влязох и седнах на леглото й, до нея. Погледнах към нейния телефон, виждайки снимка на Наш и Виктория, а след това всичко ми стана ясно.

Описанието на снимката беше „5 месеца заедно”.

-Бриана, той не те заслужава… той е този, който направи грешка.-казах, опитвайки се да я успокоя.

И в крайна сметка Наш е ходел с Виктория? Защо не ми е казал?

Най-накрая Бриана седна и просто ми се усмихна.

Нейната усмивка мигновено ме направи дори по-щастлив, нещо което досега момиче не е правело. С нея си говорехме, сякаш часове.

-Това ли правиш в свободното си време?- попитах смеейки се.

Бриана ми показваше фен страницата, която е направила за мен.

-Да знам, че е глупаво.-също се засмя, но и подсмъркна.

Забелязах, че в описанието си е написала: ‘Все още чакайки известие от моето слънце’

Това се случи след като взех телефона си и я последвах.

-Вече може да промениш описанието си.-казах усмихвайки се. –Но не и името си.-допълних подсмихвайки се. -@ horny4matt (t/n възбудена от Мат, или нещо такова)… Харесва ми. Звучи добре.- продължих, смеейки се дори повече.

-БЕШЕ ПРОСТО ФАЗА, ОКЕЙ? –каза удряйки ме по ръката.

-Нали знаеш, че мога да поправя това?-съобщих.

-Оу.-каза кокетно.

Тъкмо щях да я целуна, когато Сами отвори вратата:
-Хей Мат, не можах да намеря бейгъли, за това ти взех… ОУ?! Какво си имаме тук? Надявам се да не съм прекъснал нищо…-каза Сами, започвайки да се смее.

-Излез! О Боже мой Самюел просто спри.-каза едновременно ядосано, но и шеговито.

-Аз трябва да тръгвам. Чао Бриана. Ще се видим в понеделник или по-рано.-казах, излизайки от стаята й, тръгвайки надолу със Сами.

Знам, че и двамата се усмихвахме през остатъка от нощта. Най-накрая осъзнах, че аз не харесвам Бриана… Обичам я.

____
Хора остава само още една глава до края. Какво мислите, че ще се случи?🙈

Публикувах още един превод (знам, че станаха доста, но тази история е наистина уникална) и, ако имате желание може да я погледнете.
Казва се She Lived и е с близнаците Долан, и по-специално Итън.

Ами да.. Чао!❤