Who? (A short Matthew Espinosa fanfic) -bg translate

Part 14

Беше понеделник, балът беше този петък, а аз все още нямах кавалер.
Мат сигурно е изяснил всичко на приятелките ми, защото днес те ме поканиха  да отида с тях на шопинг за рокли след училище.

Преди всички да си тръгнат от училище имаше някакво извънредно събиране?

Срещнах се с Джордан, Стела и Лорал в гимнастическия салон. Седяхме на трибуните, изчаквайки да чуем извънредното съобщение. Докато Лорал, Джордан и Стела си говореха, аз се оглеждах из тълпата от ученици за Мат.

-Дами и господа, моля за вашето внимание!- Г-н Браун (директорът) каза.- Имаме да зададем много важен въпрос на един от вас.-г-н Браун допълни по-тихо.

Точно тогава светлините изгаснаха. И започна да свири китара? Една от лампите светна върху момче с китара.

-О Боже мой, това Шон Мендес ли е?-попита Джордан шокирано.

-Така е! Той е толкова срамежлив, как така свири пред стотици деца?!-отвърна Стела.

Шон Мендес беше най-добрия китарист и певец в ЦЯЛОТО училище. По принцип е доста тих, но започне ли да пее сякаш е друг човек. Мога да кажа, че един ден ще бъде известен.

Шон започна да пее:

-Брияна ти си невероятна-а-а, ти караш сърцето ми да пее-е-е-е
*звуци от китара* Обичам те-е-е-е, Имам нужда от те-е-б-б, yeaahhh…

В този момент светлина от прожектор освети Мат?

Шон приключи изпълнението си.

-Бриана има един важен въпрос, който искам да ти задам.- каза Мат с нежен тон.

Г-н Браун ми направи жест да се изправя, след което аз също бях осветена от прожектор. Внезапно няколко ученици държащи някакви букви в ръце, станаха. Изглеждаше сякаш се опитваха да напишат нещо.

„Б-А-Л-?”-прочетох на глас.

Чувствах се сякаш всички очи бяха втренчени в мен, чакайки да отговоря.

-ДА.-казах, развълнувана.

Точно тогава Джордан, Лорал и Стела ми дадоха цветя, а всички останали започнаха да пляскат.

-Момичета и вие ли участвате в това?- попитах, през сълзи от радост.

*след събирането*

Говорех си със Стела, Джордан и Лорал, тъкмо реших да се отегля когато се почви Мат.

-Ще ви оставим насаме. –каза Лорал преди и трите  да си тръгнат .

Изтичах до Мат, давайки му една голяма прегръдка.
-Не мога да повярвам, че си ми написал песен, и си направил всичко това за мен.-започнах, опитвайки се да спра да плача.

-Харесвам те Бриана…харесвам те много. –каза Мат.

-Аз също те харесвам  Мат….много. –отговорих.
_______
Ами хора това беше края. Надявам се да сте останали доволни от превода.🙈✌
Не знам какво друго да кажа, за това просто ще се сбогувам с книгата и читателите й.
Ако някой иска може да погледне другите преводи(😂✌🙈) и да..
Чао!😅❤🔝