Just friends

Четиринайста глава

-Хайде да се прибираме-каза след целувката и тръгнахме към колата.
Качихме се в колата и потеглихме.
-Алекс
-Да, любов
-Искаш ли довечера да останеш  вкъщи-попитах бавно.-Лаптопа ти е гук, документите също.
-А дрехи?
-Ще изперем тези върху теб, става ли?
-Ще си помисля
-Хайде де, а и тате ще е доволен.
-А какво ще им обясним като остана в твойта стая?
-Те няма да разберат, ще им кажем че ще спиш в стаята за гости.
-А ако ни хванат
-Няма да ни хванат, знаеш ли колко пъги съм го правила
-Какво? спала си с други момчета в твойта стая?-извика и ме погледна уплашено.
-Не-почнах да се смея- С Мия-и  продължих да се смея
-Защо се смееш?
-Защото ти си смешен
-Ще си направя списък с пътите в които ми се смееш и като се роди бебчо ще си платиш-каза и се  приближи до лицето ми.
-Бебчо, по-добре си стой там-казах и погалих коремчето-  Да ме пазиш от лошия ти баща- и се усмихнах на Алекс-Гледай си пътя- скарах му се и той се обърна към пътя.
-Не слушай глупавата ти майка, бебчо- каза  и погали коремчето-Аз ще съм най-добрият баща на света. Нали, любов?-попита и ме погледна.
-Да-кимнах и го погалих по бузата.
-Трябва да кажем на вашите и да се преместиш да живееш при мен.
-И какво ще им кажем?
-Че се обичаме и искаме да живеем заедно.
-Ние се познаваме от две седмици, баща ми незнам как ще повярва.
-Ще видиш.
-А за бебето ?
-След като се преместиш ще изчакаме една две седмици и ще ги поканим на вечеря.
-Ти май всичко си измислил, а?-казах и се усмихнах
-Дам, аз не съм глупав като теб.
-Ако още един път  ме наречеш глупава, дори след като се роди бебчо няма да ме докоснеш- казах и се усмихнах невинно.
-Оо любов, повярвай, че след като се роди бебчо ще отидем на вилата и цялата гора ще разбере че си моя- каза и се усмихна перверзно, а аз се изчервих.-Пак се изчерви- каза и ме погали по бузата.
Изведнъж колата спря и забелязах, че сме пред вкъщи. Слязохме от колата и влязохме вкъщи.
-Мамоо, татее прибрах се- извиках и мама се показа на вратата.
-Здравей миличка
-Аз ви водя гости- казах и Алекс влезна.
-Алекс, точно ти ми трябваше, ела- каза баща ми и двамата влязоха в офиса.
Наведох за да си събуя обувките и пак ми се зави свят.
-Тук съм, любов-прошепна и ме прегърна през кръста.
-Нали отиде в офиса-попитах и се облегнах на него- Как така си тук.
-Винаги съм тук за да те пазя, хайде да те кача в стаята- каза и ме прегърна.
-Как така винаги се появяваш когато ми стане лошо?-попитах  и се обърнах с лице към него.
-Шесто чувство,любов- каза и ме взе като бебе, след което се изкачи по стълбите.
Докато се изкачваше по стълбите го целунах.
Отвори вратата и след миг ми сложи на леглото, целуна ме и излезна от стаята.  Съблякох роклята и си сложиш къси панталонки и потник. Легнах си и извадих снимките от чантата. Станах от леглото и изтичах от стаята. Слязох бързо по стълбите и отидох при мама.
-Мамоо, имаш ли празен албум?
-Мисля че да
-Може ли да ми го дадеш
-За какво ти е
-Ами...трябва ми
-Добре, виж в онзи шкаф- каза и посочи един.
Отидох и го отворих, после взех албума и се качих обратно в стаята ми.
Седнах на леглото и отворих албума, след което започнах да подреждам снимките.
-Какво правиш любов- попита Алекс и влезна в стаята.
-Ела- казах и потупах леглото. Той дойде и седна на леглото събу си обувките и си качи краката върху леглото, а аз положих глава в скута му.
-Виж- казах и отворих албума-Това ще е албума на бебчо. Алекс извади една снимка-Защо вадиш снимката,  тъкмо я сложих-нацупих се.
-И аз искам една снимка, ти имаш три, не е честно- обясни ми и си прибра снимката и извади една химикалка.
-Това за какво ти е.
-Ще напишем, че тук бебчо е на 1 месец.-каза и ме целуна. После взе албума и написа най-отгоре на страницата "1 месец". Затвори албума и започна да гали косата ми.
-Утре искаш ли да ми дойдеш на гости- попита и сля устните ни.
-Незнам, може и после ще се прибера.
-Защо не останеш да спиш вкъщи
-А какво ще кажа на мама.
-Стига, един път вече те пуснаха да спиш в една къща с мен така че..
-Добре, става-каза  и придърпах лицето му, след което слях устните ни.
-Ема, вечерята е...-влезна мама в стаята и ни видя -Аз...съжалявам-каза и излезе.
Алекс започна да се смее.
-Мисля, че няма да спя тук- каза през смях.
-Бебчо иска тати да спи тук, нали бебчо-попитах и погалих коремчето. -Хайде да слизаме.