Just friends

Девета глава

Всичко вървеше чудесно. През деня Джак ходеше на работа, а аз си оставах вкъщи ходех на тренировки. После той се прибираше и понякога ходехме на пазар и ресторант, или просто си пускахме някой филм и лягахме на дивана в хола. Не бях заспивала в леглото си от няколко месеца. Джак се шегуваше че съм се пренесла в неговото легло за което нямало нищо против. Обичах съботите и неделите, защото прекарвахме половината ден в леглото. Естествено Джак не пропускаше да ми напомни да ям нещо различно от плодовете, които ядях ежедневно. Помня денят в който съобщихме на всичките ни приятели че сме заедно. 

Бях облечена в къса червена рокля и носех червени токчета. Щяхме да излизаме на ресторант със всичките ни приятели. В началото на вечерта никой нищо не забеляза, защото всички бяха свикнали да ни гледат как се караме че нищо не ям и че трябва да ям повече. По време на вечерята Джак на няколко пъти хвана ръката ми и сплете пръстите ни, но първия път никой не забеляза. На вторият път  Ана само забеляза и погледна Джейн, която само и кимна. На третият път вече всички забелязаха и впериха погледите си в нас. Аз се изчервих и Джак веднага забеляза. Наведе се към мен и прошепна в ухото ми "Всичко е наред съкровище, няма нищо" и после целуна устните ми. В остатъкът от вечерта на няколко пъти се целунахме. Всички казаха че са предполагали, че това ще стане защото не могло просто да сме приятели, защото много сме си подхождали като двойка.  После започнаха с въпросите от кога сме заедно и как сме тръгнали.

-Трябва ли да отговаряме на вторият въпрос - попитах ги

-Да, трябва, всички искаме да знаем нали - каза Ана и погледна момчетата, които веднага кимнаха.

-Ами, ние такова..- започнах

-Какво такова - попита отново Ана

- Много е.....лично- каза Джак и хвана ръката ми.

-Стига де, нали сме ви приятели.

- Добре поне кажете от колко време сте заедно- попита Тревър

- От един месец, един ден, дваайсет и два часа и петнайсет минути- казах бързо и погледнах Джак.

-Няма как, защото на този ден бяхме у  вас и ти си легна рано- каза Тревър.

- Помня много добре Тревър, недей да спориш с мен.- казах отново

-Щом помниш кажи как тръгнахте- каза пак Тревър

-Ние такова.........- казах отново