Just friends

Двадесет и четвърта глава

18 години по-късно
Името ми е Теса и преди една седмица навърших пълнолетието си. Имам брат който е на 20 и името му е Тоби. Той много ме обича и винаги се грижи за мен. Сега седя в стаята си и чакам най- добрата си приятелка Вики да дойде у нас. Също така от една седмица баща ми ми сложи бодигард, който ходи постоянно слез мен. Направо не мога да го понасям. Даже бих казала че го мразя. Имам голяма розова стая и огромно легло. До леглото имам пилон, на който често танцувам, защото ходя на тренировки по танци на пилон, но никой не знае освен Вики.
-Тесааа- извика Вики и нахлу в стаята ми
-Пак закъсня- скарах и се и отидох да я прегърна.
- Съжалявам- каза в прегръдката.
-Имам новина- казах и се усмихнах
-Казвай
-Така, понеже Тоби има мач в Барселона и нашите заминават, но понеже аз имам изпит и оставвам тук.
-Това означава една седмица парти- каза и започна да се смее.
-Обаче....има един малък проблем
-Какъв
-Нали видя долу един да се розхожда
-Да, не е ли приател на брат ти.
-Не
-Ами какъв е тогава?
-Това е....бодигардът ми- казах
-Чакай, какво, какъв бодигард?
-Оф, не питай татко го измисли и сега по цял ден върви след мен и ми нарежда. Направо откачам.
-Ще измислим нещо спокойно. Как вървят тренировките.
-Чакай, сега ще ти покажа- казах и станах от леглото. Отидох и заключих вратата, след което пуснах бавна музика.- Виж- казах и хванах пилона с едната си ръка и започнах да се въртя около него. Със всеки изминал щръг се качвах по-нагоре и по-нагоре. Щом стигнах до горе пуснах ръцете си и започнах да увивам тялото си около него. Ръцете ми и главата висяха надолу, а краката ми бяха около пилона. Тялото ми се движеше в такта на музиката. След края на песента се спуснах и седнах на пода.
-Ако имаше гадже, повярвай ми щеше да е доволно от видяното.
-Оф, пак ли почваш- казах и станах от пода- Колко пъти ще водим този спор, казах ти че така съм добре. Не ми трябва никой.
-Още мислиш за него, нали? Защо си го причиняваш. има толкова много момчета, а ти продължаваш да мислиш за онзи идиот.
-Казах ти, че дори само като си представя да съм друг, се чувствам все едно му изневерям- и седнах на леглото.
-Теса стига той никога не те е обичал, просто обичаше факта, че правеше всичко за него и беше играчка в ръцете му.
-От както се помня всички ме смятат за неговото момиче и като ме видят с друг почват да ме питат защо го наранявам и ми обясняват как аз му принадлежа- и се разплаках.
-Стига- и ме прегърна- Къде отиде приягелката ми, която се държи като кучка и която всички мразят, защото и завиждат, заради това което е и което притежава,а?- попита гихо
-Не знам- отговорих и
-Хайде ставай и да ти изберем дрехи, защото Тоби след малко заминава, а знаеш че не понася да вижда малката си сестричка ревяща- каза и ме издърпа към големият ми дрешник. Огледа дрехите ми и извади една къса червена рокля. Отвори шкафа с обувките ми и извади червените токчета. Облякох се и после се гримирах и си направих прическа, след което слязохме долу. Естествено целият отбор на брат ми се беше събрал вкъщи, защото щяха да пътуват с частният ни самолет. Докато слизах по стълбите всички бяха приковали погледите си в мен, но това не ми направи впечатление, закото бя свикнала.
-Стига сте зяпали сестра ми, защото ще ви избода очите- извика брат ми и аз избухнах в смях.
-Много си лош- казах смеейки се.
-Ти няма ли да дойдеш с нас- попита Били, един от футболистите.
-Не, имам изпит- отговорих му и отидох при него.
-Колко жалко- каза и премести един кичур от рамото ми.
-Били, разкарай си ръчичката от Теса, защото не вярвам че искаш да се превърнеш в едноръкият Били- каза Тоби и ме прегърна.
-Да внимаваш и да не вършиш глупости, чу ли?- и ме целуна по челото.
-Добре, а ти да спечелиш мача в моя чест и да ми донесеш подаръци- наредих му и се сгушиш в него.
-Джо, поверявам ти сестра ми. Ако и се случи нещо, теб ще държа отговорен- извика брат и погледна към бодигардът ми.
- Хайде, тръгваме- извика баща ми и всички излязоха от къщата- Трябваше и ти да дойдеш- дойде и ме прегърна.
-Другият път татко- прошепнах в прегръдката.
-Да ядеш- каза и ме целуна по косата- Ако нещо стане с нея, мисли му?- и погледна Джо. После и мама дойде и се сбогувах и с нея. Татко я изчака до вратата и тя отиде при него. Прегърна я през кръста и излязоха. Джо затвори вратата, а Вики вече сядаше на едно от столчетата.
-Довечера, ще има купон, нали?- попита и ми се усмихна.
-Ако ти кажа не, пак няма да ме оставиш на мира- казах и седнах до нея.
-Гостите ще дойдат в 19:30- съобщи ми и започна да звъни на госттите.
-Добре.
-Никакъв купон- каза Джо и се приближи към нас.
-Да, прав си. Тук няма да има купон, а ще има грандиозен купон- казах и му се усмихнах- Вики обади се на момчетата- казах и я погледнах, а Джо се ядоса. Установих че умея да му лазя по нервичките до такава степен, че чак да го вбеся.
-Казах че няма да има купон- изкрещя нервно.
-Само гледай- извиках и си сипах чаша вино.
- И аз искам вино- каза Вики и аз веднага и сипах в една чаша.
-Днес за какво ще пием?- попитах я
-Ще пием за.....
-Чакай, сетих се. Ще пием за силните момичета
-Като теб ли?- попита с ирония
-Да, хайде. Наздраве- вдигнах тост, след което отпих една глъдка. На вратата започна да се звъни и отидох да отворя.
-Чух, че тук щяло да има купон- каза Тими и ме прегърна. Той е най- добрият приятел на брат ми и от както се помня го познавам.
-Добър вечер и на теб.
-Разбрах, че брат ти го няма и реших, че трябва да го заместя.
-Ахаа, а нещо алкохол носиш ли или си ми дошъл на гости- попитах го и започнах да се хиля.
-Нося- каза и влезна в къщата. След него влязоха още много хора. Тими подреди бутилките на бар плота и се настани на един фотьойл. Взех си чашата, бутилката вино и една празна чаша. Отидох и седнах в скута на Тими.
-Заповядай- и му подадох чашата и бутилката.
-Благодаря- отговори и ме целуна по бузата.
-Ей вие двамата, по-добре се качете в стаята- скара ми се Вики.
-Има време и за това- каза Тими и ми намигна - и какво, довечера си сама вкъщи- попита в ухото ми.
-Ами...не съвсем
-Тоест?
-Виждаш ли онзи там- и посочих Джо.
-Да
-Това е бодигардът и следователно той ще остане тук
-Ахаа
-Ти нали ще останеш при мен тази нощ- попитах го и прокарах дългият си нокът по бузата му.
-Мога ли да ти откажа?.- попита и ми се усмихна.
-Не- и започнах да се смея.
-Хайде да танцуваме- и ме накара да стана от него.
...Почна някаква бавна песен и Тими ме дръпна към себе си. Уви ръцете си около талията ми и ме притисна към тялото си. Положих глава на гърдите му и се заслушах в песента. Беше тъжна и в нея се пееше "Щастие мое кажи до кога, с теб ще живеем така". Бях на път да се разплача, пуснах Тими и изтичах по стълбите. Щом се качих в моята стаята, затворих вратата и сълзите започнаха да се стичат по бузите ми. Чух как вратата се отвори и след миг усетих нечии ледени пръсти по голият ми гръб и потрепнах леко. Пръстите слязоха по надолу и започнаха да откопчават ципа на роклята.
-Моля те, недей- прошепнах тихо
-Защо си го причиняваш, Тес?- попита шепнейки Тими - Продължаваш да си вярна на човек, на който дори не му пука за теб- и свали ципа до края.
- Всеки път водим един и същ разговор- признах си тихо.
-Ти го правиш - каза и свали презрамките на роклята, след което докосна рамото ми с пръстите си. Затворих очите си и отново потрепнах. Свали роклята и тя се плъзна по краката ми и се свлече на пода. Усетих пръстите му върху закопчалката на сутиена. Откопча го и той падна до краката ми. Чух как затаи дъх...
                                                                     For more,please vote!!!!