Pretty When You Cry

Chapter 7

''Oh, darling, are you gonna leave me?

I'll watch you if you can''

Събудих се притисната към масивните обятия на психолога ми. Главата ми туптеше така сякаш ропот на коне беше заел мястото на мозъка ми. Изводът, който можех да си направя беше, че махмурлукът заемаше преимущество над мислите ми. Този шибан ефект от алкохола...

Направих няколко усилия, с които да измъкна тялото си от ръцете на Дейв, както и да успея да се повдигна от ръбестия, макар одеалата, положени върху него, под. Накрая увенчах успех. Вратът ми беше схванат. Всичко ме болеше. Но това беше без значение, тъй като нескритото задоволство беше намерило превес над физическата болка.

- Евърли...- гласът на Дейв прекъсна мисленото разсъждение, което полагах.

- Добро утро, скъпи - прошепнах съблазнително и се наведох към него. Оставих кратка целувка върху бузата му.

- Това беше грешка. Аз...всичко беше под действие на алкохола. Знаеш...

- Не, всъщност не знам, Дейв. Снощи ми пееше съвсем друга песен. Нима не си спомняш думите : продължавай и точно така. Ако спомените ти се губят, мигновено мога да направя нещо по въпроса, за да ги освежа. Имам запис, Франко. Приеми го, попадна в клопката ми.

- Ти си луда! Пълна откачалка! - той се хвана за главата. Беше бесен, а аз се забавлявах. Изглеждаше секси, когато бе ядосан. Мисля, че повече щях да го вбесявам.

Облизах похотливо устни и се отдалечих от него.

- Хайде, време е да се обличете, господин Франко. И само за протокола - това, което направихте, беше извратено. Накарахте беззащитна шестнадесет годишна тийнейджърка да ви задоволи. Не е ли против закона? - подсмихнах се.

- Какво искаш от мен, мамка му?! Кажи ми, какво толкова ти направих, че да ми го връщаш така? - Дейв изглеждаше като някое мекотело. По дяволите и късмет. Забърквах се само със страхливци.

- О, хайде, не се впрягай толкова. Нима ще ми позволиш да те командвам? Да те въртя на малкия ми пръст? Що за мъж си ти? Знаеш ли какво, Дейв? Защо не станеш моя лична курва? Ще ти отива...-засмях се. По лицето му се изписа гняв. Май котенцето ще се осмели да покаже ноктите си.

- За каква се мислиш, а? Ти си едно шибано дете, което си мисли, че може да си играе с мен! - той хвана китките ми в дланите си. Беше побеснял. - Ще те смачкам, разбираш ли? Не знаеш нищо за мен, малка кучко! Не знаеш нищо! - тонът на гласа му беше смразяващ. Истината е, че се уплаших от него, но не трябваше да го показвам.