Като куче и котка

1.Лоре.

–Гарсия!–Чух силен вик, който идваше някъде от долния етаж на къщата ми.

–Да?–Отвърнах аз и се постарах тонът на гласа ми да прозвучи възможно най-невинно. Знаех много добре от кой дойде този писък.

–Слез веднага и окроти дивите зверове.–Говореше за Спарк и Лара. Кучето и котката ми. Звучеше точно като майка ми, но за жалост не беше тя. Това беше Джъстин. А Джъстин е една много по-лоша версия на мрънкаща майка. Трябваше да съжителствам с него поради независещи от мен причини, но това не е най-лошото. Де да беше.

–За Бога!– Станах бавно и измъчено от леглото си и се запътих към долният етаж. –Кажи, Принце?– Казах когато най-сетне в полезрението ми влезе Джъстин.

–Защо, по дяволите, трябва в къщата да има толкова много животни?– Извъртях очи.

–Защото къщата е моя, ти си тук временно и НИЩО тук не зависи от теб.– Казах аз спокойно и му се усмихнах.

–Винаги ли трябва да си такава кучка?–Попита той и също ми се усмихна.

–Определено!– Раздразнението му ми доставяше странно удоволствие.

–Зарежи!–Каза той най-накрая, въздъхна драматично и мина покрай мен.

–Drama Queen!–Промърорих аз под носа си и също въздъхнах. Така и не разбрах за какво беше цялият този цирк.

Джъстин живее тук временно. Дългата история на кратко - семействата ни са приятели, майка ми е ужасно близка с майка му, приятелки са от както са били десет-годишни и са като сестри. Разбира се и ние с Джъстин се познаваме от деца. Винаги съм го мразела. Когато бяхме на пет веднъж ни събраха, за да си играем, счупих му ръката. Не, не беше мило, но пък беше забавно. Прав е че винаги съм била кучка. Засмях се сама на себе си и се запътих към кухнята. Нека да хапна нещо, поне слизането ми до тук да не е било напразно. Извадих кутията пълна със сладолед от фризера, взех си лъжица от шкафа до хладилника и седнах на масата в кухнята и се замислих.

Джъстин е онзи враг от детството, който ще ме преследва през целият ми живот, заради майка ми. И в момента е тук точно заради скъпата ми майка. Той ще учи в местния колеж и родителите му решили, че ще е чудесна идея да купят или наемат (не съм информирана) на синчето си къщата до моята. Но, разбира се, защото живота ме мрази, има някакви проблеми с документите. Но семестъра на Джъстин вече е започнал и за това нашите решиха, че той може да остане при мен. Имаше скандал, разбира се, но в крайна сметка, заради майка ми, аз се съгласих.