Сватбен букет

Трета глава

-Вече успокои ли се,Сакура?-попита внимателно,за първи път,Саске.

-Да,много!-Сакура си взе чантичката от бюрото и си тръгна,без да каже и думичка.

-Не съм свършил-провикна се накрая Учиха,но малко закъснял.Сакура не можеше да го чуе.

-Скъпи,нали не повярва на това,което ти каза? Как може тази лигла д ме натопява по този начин пред теб.Била съм я спънала,каква нагла лъжа!

Тонът,с който говореше Ино,искрено издразни Саске допълнително.Значи неговата малка секретарка имала нокти.Това определено го очуди и го накара да й се възхищава съвсем мъничко.Но още не беше убеден в невинността й напълно.Къде ли пък отиде сега тя? И какво щеше да прави на другия ден?

Сакура току що каза на таксиметровия шофьор да паркира пред дома на Саске.Преди време й беше дал ключа от дома си,за да може да му занася важни документи,в случай че ги забрави у тях.Сега реши да му вземе чиста риза,но в същия миг видя и пощальона.Излезе от мерцедеса и взе пощата на Учиха.Често правеше и това задължение.Отключи входната врата и се изкачи по стълбите,водещи към стаята му на втория етаж.

-Този човек трябва да си вземе прислужница за през деня.Толкова е прашно по витрините-мърмореше си Сакура,докато лая на домашния му любимец не се чу от двора.Кучето му веднага бе дочуло пристигането на кола,а след това и стъпките от човешки крак.След като Сакура се подсигури с дрехата на шефа си,отвори хладилника и извади храна от там.Сипа я в специалната купа на животното и отиде при него.То за малко да не й се нахвърли.Толкова се радваше да я види.Обикновено Демон беше необщителен и много агресивен към непознати,но със Сакура беше толкова мил,колкото и със самия си господар.Тя също много го харесваше,за разлика от другите хора.Кучетата й бяха слабост,независимо дали са от породата ротвайлер или не.

-Здрасти,Демон..и ти ли си сам,момче? Трябва да си намериш женска,по-забавно ще ти е-в същия миг го почеса зад врата,където беше любимото място на кучето.

-Довиждане! Бързам,както винаги,иначе шефа ти ще ме обеси-зеленоочка за последен път погали кучето,а то й облиза ръката за сбогом.

Настани ризата на задната седалка в колата си,прибра пощата в едно от шкафчетата и потегли.Когато пристигаше,видя жълтата кола на госпожица Хатаке да набира скорост.Слава Богу,че си беше заминала.Сакура възнамеряваше да се качи в асансьора,но като видя колко много хора чакаха,реши да използва стълбите.Трябваше да тича на токчетата по тях,защото прекалено дълго беше отсъствала,а както винаги,много малко хора се намираха,които можеха да я заместят.В едната ръка държеше на закачалка ризата на Саске,а в другата купчинката поща.За щастие,по стъпалата беше доста пусто.Явно повече хора чакаха на асансьора.Вече наближаваше последния завой.Късметът й изобщо не проработи,защото се сблъска с един човек.Изпусна ризата на земята,а цялата поща в ръката й се разпръсна на различни страни.