Седемнадесета глава

100 6 1
                                    


-Не мога да откажа,след като толкова интелигентно ме помоли,скъпи ми...партньоре-наистина искаше да прекрати танца с шефа си,защото не знаеше още колко ще  издържи.Досега рядко бе танцувала на токове и краката й вече бяха подути.Искаше да изпие нещо студено и да си отпочине,дори това да означаваше,че е победена от Саске.Докато изричаше закачливите си думи,бе доближила устните си до неговите.Учиха съзнаваше,че тази страстна жена започва да упражнява голямо влияние върху него,а не биваше това да става.Искаше да се отдалечи телом от нея,но вътрешно просто не можеше.Усещаше голямата твърдина и стегнатост на всяко мускулче по себе си.Наистина бе превъзбуден,особено когато Сакура се доближи неузнаваемо до него.Идеше му да я притисне до стената и да я зацелува.Тя съзнателно си играеше с огъня,а в този миг можеше да се опари сериозно.Саске отново чу подсвиркванията на гостите и се опомни.Не биваше да смесва чувствата и разума си.Щеше да се покаже много слаб като мъж,ако в този миг разцелуваше розовокосото дяволче,което най-нагло му се усмихваше.По-късно щеше да се разправя с нея.С лека грубоватост я отстрани от себе си.Тя бе готова да си тръгне,но той сграбчи дланта й и целуна ръката й,гледайки я съблазнително и с желание.Тя веднага порозовя,когато усети езика на Учиха върху пръстите си и още повече наглата му усмивка.

-Благодаря ви за прекрасния танц,госпожице Харуно-с тези думи той напусна мястото за танци,а тя оставаше да гледа след него.За втори път й се случваше това.Как успяваше този човек,не-демон,винаги така безнаказано да се измъква? Първо я омайва с думи и действия,след което напуска бойното поле,без да му мигне окото.

-Поздравления,госпожице-гласът на една млада жена прозвуча до нея-бяхте страхотна,докато танцувахте с приятеля си.Определено букетът попадна в най-правилните ръце.Сигурно съвсем скоро ще направите и своя сватба-Сакура не вярваше на ушите си.Беше успяла да заблуди тази тъмнокоса жена,че със своя шеф са сериозно обвързани.Смешно й стана,когато си представи да бъде жена на Саске Учиха,но също и физиономията й помръкна,незнайно защо.Шефът й никога не би могъл да прекрати годежа си с Ино,за да се ожени за една нищо и никаква секретарка.

-Благодаря ви за думите,но ние с моя партньор не сме...

-Сакура,ела насам-Хината прекъсна разговора между двете жени-извинете,но е време за разрязването на тортата-булката грабна зеленоочка за ръката и я поведе към масата,където щеше да се състои разрязването.Всички гости бяха насядали по местата си,а Сакура все повече се доближаваше до стола си.Стъписа се,когато видя,че точно до нея ще седи Саске.Опита се да не го поглежда,но докато сядаше,с цялото си същество усещаше неговият поглед по тялото й.

Сватбен букетDove le storie prendono vita. Scoprilo ora