Тридесет и пета глава

128 6 0
                                    

-Преди седем години бях лудо влюбен в една жена.Тя бе красива и с добро сърце.Мислех,че и тя изпитва същото към мен.Решихме да се оженим.В деня на сватбата ни,тя отказа да ми стане жена.В същия миг в залата се появи един мъж,който се оказа неин любовник.

-О,Саске,спри дотук.Разбирам-Сакура не можеше да понесе тъгата в очите му,докато разказваше това.Искаше да го успокои.А и все още не се бе възстановил.

-Не,искам да чуеш останалото.Пред олтара,тя ми каза,че се е влюбила в този мъж,който чакаше да я отведе.Аз бях онемял.Тя ми каза само едно „съжалявам" и се затича към любовника си.Аз побързах да я настигна.Те вече се бяха качили на мотора му и секунди след като потеглиха с бясна скорост,един камион ги удари.Оказа се,че са умрели при сблъсъка,на място.След аутопсията,която изисках на жена си,се оказа,че тя е била бременна.Но аз не бях бащата,защото преди това никога не я бях докосвал така,както теб.

Сакура не можеше да сдържа сълзите си.Стана й толкова мъчно за Саске.Сега разбираше защо е бил винаги студен.

-Ами Ино? Нея обичаше ли?-с голяма трудност зададе въпроса си,триейки сълзите си.Саске чак сега я погледна и установи,че лицето й е навлажнено.Протегна ръка,за да изтрие остатъка от сълзите й.

-За Бога,не.Дори не съм я харесвал.Тя мисли само за себе си и как да разори баща си.Той пожела да сключи сделка с нашите компании,да се обединят.Баща ми знаеше за горчивият ми опит с любовта и успя да убеди Какаши да скрепим годеж с Ино.Така аз щях да я наглеждам,а баща ми щеше да е щастлив,че няма да си остана ерген и ще продължа рода му.

-Но после се раздели с нея...заради облога.

-Не,разделих се с нея заради теб.

-Едно и също е-разговорът започна да става мъчителен за нея.Сакура гледаше в очите на Саске,чудейки се какво точно изпитва в момента към него.

-Облогът беше един претекст да се разделя с нея.Сега съзнавам,че исках наистина да бъда с теб,а басът бе само извинение,с което да продължа връзката ни.

След секунди той се засмя саркастично.

-Като се замисля,ти също ме заряза,когато исках да станеш моя жена,само че си го бях заслужил.

-Аз..-искаше й се да му каже да не говори така,но си замълча.Все още й бе трудно да му се довери.От къде можешe да знае в кой момент по време на облога е бил истински и в кой се е преструвал на влюбен в нея?

Сватбен букетTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang