Двадесета глава

106 8 1
                                    

-Не съм съгласен.Ще те отведа у вас,след което ще ги потърся.Едва ли са далеч.

-В никакъв случай.Няма да те оставя сам!-от очите й извираше голяма упоритост и Саске веднага разбра,че няма да надделее.

-Добре-изпусна една въздишка,примирено-Сигурно са някъде на близко.

-Дано да си прав-не спираха да се гледат,нова гръмотевица прозвуча и те започнаха да викат имената им.Нямаше почти никакви хора наоколо.Все пак беше неделя,а часът беше доста ранен.И малкото човешки фигури се разбягваха по домовете си или си взимаха таксита.Опитаха се да попитат няколко от тях,дали са виждали две кучета,едното черно,а другото със светла козина,но получаваха отрицателни отговори или пълно пренебрежение.

-Огледа ли около дърветата-крещеше Сакура,защото вече валеше,а гръмовете не затихваха.

-Не-отвърна й в отговор Саске,отчаян-По-добре да се прибираме,или може да настинем.

-Какво?! Няма!-заинати се Сак,но се стресна,когато Саске се доближаваше настойчиво до нея.Какво ли възнамеряваше да прави?

-Кучетата сигурно са на сухо някъде,докато отмине дъждът.Демон знае как да се прибере и съм сигурен,че ще се грижи за Съни..сега ми позволи аз да се погрижа за теб,преди и двамата да настинем-Сакура се взираше омаяно в Саске.Дъждът се изливаше с мощ върху двамата,а вятърът развяваше косите им.Зеленоочка си помисли,че Саске никога не е изглеждал по-красив с тези намокрени дрехи и рошава прическа.Гръмотевица я измъкна от вцепенението й и тя само кимна към Саске.Започнаха да тичат към дома на шефа й,който беше по-близко от този на Сакура.Той измъкна ключовете от джоба си и след секунди се намираха на сухо.

-Сакура-каза твърдо,взирайки се в очите й-трябва да си вземем сухи дрехи,ако не искаме да настинем.

-Прав си! Отиди до стаята си да вземеш,а аз ще запаля огън.

Учиха се закова на място.За първи път чуваше от устните на жена да се казва,че тя може да пали огън в камината му.

-Да не запалиш къщата-подхвърли иронично,а тя го изгледа намусено.Идеше му да я вземе в прегръдките си и да я разцелува,но устоя на изкушението.Започна да се изкачва по стълбите,водещи до стаята му.Сакура видя наредените дърва вдясно от камината и започна да ги кръстосва помежду си.Когато вече ги бе наредила хубаво,драсна една клечка кибрит,оставена близо до камината,и я хвърли в бавно разгарящия се огън.Беше адски доволна от себе си.Като малка баща й я научи да пали камина и сега прилагаше уроците му безпогрешно.Саске вече слизаше с дрехи в ръце.Когато се озова до Сакура,й ги подаде.

Сватбен букетTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang