Академията на Чистокръвните (BTS fanfiction)

#7

Даяна

Да, да, да! Всичко, което трябваше да направя, беше да помогна на Джънкук по математика! Едва ли щеше да е трудно!

Вървях по коридора. Тъй като вече мислех за плана за учене, не забелязах, че Дженифър, Джордан и Ашли бяха пред мен. Блъснах се в Джордан, която държеше чаша кафе. За части от секундата топлата напитка извхвърча във въздуха и се разсипа върху русото момиче.

Аз веднага се извиних, но тя вече ме гледаш с мъртвешки поглед. Очите й леко почервеняха, а вампирските й зъби се показаха. Почувствах се много уплашена. Преди Джордан да се приближи към мен, някой ме дръпна за ръката и затичахме в другата посока. Тейонг ме държеше за ръката и двамата се скрихме в една празна стая. Мислех, че един вампир ще е в състояние да ни настигне, но бяхме останали сами.

- Предупредих те да не се забъркваш с вампири! - ядоса се Тейонг.

- Аз... то не беше нарочно - една сълза се стече по бузата ми. Не бях осъзнала колко се бях уплашила.

- Извинявай, просто се притеснявам за теб - смути се момчето.

- Знам. Благодаря - усмихнах се леко аз.

- Но Джордан е опасна. Ако те нарочи, всички ще се обърнат срещу теб - предупреди ме той.

- Ох, какво направих! Такъв съм идиот!

- Спокойно, просто гледай да не й заставаш на пътя.

- Ще внимавам, благодаря.

- Хайде да тръгваме, защото мис Пейл може да изглежда мила, но е много страшна като се ядоса - потрепери Тейонг.

- Явно си имал лошо преживяване с нея - засмях се аз.

- Идея си нямаш - показа белите си зъби той.

Всъщност, като се замисля, Тейонг беше доста чаровен. Дали беше популярен с момичетата? Не бях забелязала досега, но определено беше по-хубав от повечето момчета  тук.

Бях го зяпнала и стана доста неловко. Той започна да се изчервява, аз също. Погледнах часовника си и видях, че ни остават само пет минути, затова двамата набегом тръгнахме към стаята. За жалост, тя беше два етажа нагоре и то в края на коридора и не успяхме да стигнем навреме. Зякъсняхме с две минути.