Академията на Чистокръвните (BTS fanfiction)

#8

Даяна

Тейонг се опитваше да ме събуди и аз отворих очи. Каза ми, че часът е почти пет и мис Пейл всеки момент ще дойде. Огледах се и видях, че мястото беше перфекто почистено.

- Справил си се страхотно! - удивих се аз. - Но свърши цялата работа сам. Защо не ме събуди?

- Не исках да те будя, имаш нужда от сън - усмихна ми се той.

Носеше само риза и виждах, че трепери. Бях спала, завита с неговото сако. Бързо го накарах да го облече и усетих колко студени бяха ръцете му.

- Тейонг как си допуснал това! Та ти замръзваш!

- На теб също ти беше студено - сведе глава той.

- Непоправим си. Ела с мен до столовата, когато мис Пейл ни пусне да си ходим.

- Добре.

Страшната учителка скоро се появи и обстойно провери работата ни, или по-скоро тази на Тейонг. Каза, че е приемлива и ни освободи.

Ние бързо излязохме. Заизкачвахме големите стълбища. Той тръгна към етажа за спалните, но аз хванах ръката му и го поведох надолу.

- Какво има? - учуди се момчето.

- Просто върви! - казах му аз.

Тейонг се предаде и ме последва. Стигнахме в кафенето на Академията и го оставих да седне на една маса. Отидох до касата и взех две големи чаши топъл шоколад. Платих и се върнах при него. Усмихнах се широко и му подадох напитката. Той се изненада и пое чашата.

- Благодаря ти.

- Пак заповядай! - отвърнах аз и отпих от шоколада. - Мхмм топло е.

- Наистина е топло - съгласи се той и бързо надигна и неговата чаша.

Джънгкук

Винаги преди да заспя имах навика да пия чай. Особено много харесвах този от училищното кафене. И както обикновено отидох там в пет и половина. Поръчах си чаша ментов чай. Докато плащах, чух момичешки смях. Обърнах се по посока на гласа и за мое учудване видях Даяна. Седеше заедно с досадното момче върколак и изглежда, много се забавляваше. Не знам защо, но се ядосах.