Академията на Чистокръвните (BTS fanfiction)

#13

Даяна

С Джънгкук излязохме в коридора, събирайки погледите на всички в столовата. Джордан така се беше вторачила в нас, че очаквах от очите й да започнат да се излизат лазери.

Обърнах се към момчето, готова да чуя какво има да ми каже. Вместо да проговори, той извади огърлицата със сълзи от еднорог и ми я подаде.

- Нямаше ли да ми я дадеш по-късно? - учудих се аз.

- Да, но се случиха някои непредвидени неща. Баща ми идва в Академията и ще преподава черна магия една седмица. Ще трябва да съм с него през цялото време. Така че... за известно време няма да мога да ти помагам с ключа, вратата и Пърси. Съжалявам.

Доста се натъжих, но разбирах, че Джънгкук трябваше да е добър син и да седи с баща си. Мислех, че разговора е приключил и се обърнах към столовата. Направих една крачка, но момчето ме хвана за китката, което ме накара да спра.

- Има още нещо... - каза несигурно той, вперил поглед в земята.

- Какво?

- Татко иска скоро да се сгодя с Джордан.

Замръзнах. Повтарях думите му отново и отново в главата си, надявайки се да не съм го разбрала.

- Да се с-сгодите? Но вие сте едва на седемнайсет!

- Затова само ще се сгодим, а ще се оженим след няколко години - обясни той.

Значи Джънгкук наистина възнамеряваше да се ожени за нея. Знаех, че няма чувства към мен, но не вярвах да харесва и Джордан.

Отдръпнах ръката си, която той държеше, и погледнах надолу.

- Разбирам - беше всичко, което казах.

Не исках да се връщам в столовата, затова просто отидох в библиотеката.

Беше празно. Единствено библиотекарката седеше зад голямото си бюро и четеше някакъв криминален роман. Насочих се към мястото, където преди седеше книгата, която даде началото на всичко. Стъклената витрина. Книгата, разбира се, вече не седеше там.

Настаних се на земята пред празната витрина и въздъхнах. Желанието ми да плача беше изчезнало. Желанието ми да правя каквото и да било - също.