#2

2.9K 212 20
                                    

Даяна

Стоях и се взирах в екрана. Усещах всички погледи вперени в мен. Не можех да помръдна и един мускул от тялото ми. Госпожата се изкашля, което ме накара да се съвзема.

- Даяна, поздравления! Ти беше избрана. - в думите й обаче не усетих радост, а по-скоро притеснение.

Аз кимнах. Не знаех какво да кажа. Не знаех дали се радвам от новината или напротив - дали бях тъжна. Не бях наясно с чувствата ми в този момент. А и нямах време да мисля за тях, тъй като буквално цялото училище се изсипа в стаята, водено от директорката.

"Милата" ни директорка, която досега не знаеше, че съществувам, въпреки успехите ми в много състезания, се държа с мен като с първа приятелка. Причината явно беше снимачния екип, който дойде веднага след нея.

Затрупаха ме с всевъзможни въпроси. Аз още не бях в състояние да осъзная какво ми се случва, затова главно кимах и отговарях едносрично. Но, разбира се, г-жа директорката се погрижи да убеди журналистите колко много ме е ценила през годините и т.н и т.н. Вече се радвах, че се махам от тук.

За мое щастие баща ми се появи, точно когато започвах да откачам с всички тези хора наоколо. Заведе ме в колата. По пътя не говорихме много. Вкъщи заварихме мама. Седнахме заедно около масата.

- Даяна знаеш, че не можеш да избегнеш това, нали? - попита татко.

- Да, знам. - кимнах аз.

- Много съжаляваме, че стана така, мила. - хвана ръката ми мама.

- Успокойте се. Аз не съм толкова против. Ще е интерсено. Пък и се паднах аз сред милиони хора. Така ми е било писано. - усмихнах им се.

- Наистина ли го приемаш толкова добре? - попита тате.

- Наистина. Не се притеснявайте. - казах им аз. - Ще си събера багажа. Някой да ви се е обаждал?

- Да. - кимна мама. - Ще дойдат да те вземат утре сутринта.

- Тогава ще се заемам. - станах от стола и отидох в стаята си.

Осъзнах, че нямам абсолютно никаква идея какво би ми потрябвало в академия, пълна с чудовища. Взех доста дрехи, повечето от които по-спортни и удобни. Обикновените тоалетни принадлежности и няколко от любимите ми чифта обици. Също маратонки, кецове и бутуши. Кожено яке и едно малко по-дебело. Не знаех каква може да е температурата там.

Академията на Чистокръвните (BTS fanfiction)Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang