Виж очите ми, плачещи за твоето внимание,
надникни в душата ми, свикнала с твоето ухание,
преброй нощите, прекарани във вопли и ридания
и чак тогава се оплаквай от своите страдания.
Ти за мен беше приятел, брат, любим,
после се превърна в демон, в пламък, в дим,
преборих се с мъката от твоето предателство
за нашата връзката не оставих доказателство.
Докато ти не реши да се завърнеш в моя живот
и сякаш отново бях зависима от стария порок,
гласът ти, ароматът ти, очите ти завладяващи,
отново станаха незаменимите вещества опияняващи.
И аз усещах как пак превръщам се във роб,
влюбен, омаян, верен чак до гроб,
надяна ми за втори път оковите тежки,
а аз само се надявах това да не са поредните ми грешки.
Запленена от обещанията и лъжите ти безкрайни,
аз усещах как попадам във своите фантазии омайни,
летях във облаците, във небето, бях във рая,
не усещах още твоето решение да сложиш края.
Ето, аз, глупавата доверчива жена,
отново останах изоставена, сама,
от предателството ти отвори се нова рана,
сърцето ми не можеше да бие от болката събрана.
Но някак си отново съумях да се надигна,
болезнено, мъчително успях глава да вдигна.
Но, знаеш ли, сърцето ми на теб благодари,
за ценния урок, който ти му подари.
Доволен ли си, питам те сега, отговори ми,
пиша ти това стихотворение с хиляда рими,
само, за да чуеш едно мое обещание:
"Без теб да живея - това вече е най - голямото ми желание".
