Гледам аз към звездите,
далече съм от на града светлините,
лежа на горската поляна,
която вече цялата в сълзите ми е обляна.
Защо направих тази грешка,
за стотен път се доверих на честността човешка.
И какво получих във замяна?
Поляна от сълзите ми обляна.
Но какво да правя като съм наивна?
Подари ми ти красива гривна,
обясни ми се в любов,
и аз повярвах ти, послушах на сърцето си настойчивия зов.
И сега не мога да спра да плача,
сърцето ми разбито е от на твоята бездушност палача.
и сега от мъка на тази поляна, заобиколена от брези,
аз ще се удавя в собствените си сълзи.
