Сняг вали навън
върху стария изоставен пън,
а ти стоиш до мен,
както винаги на чувствата си в плен.
Знаеш ли, че снощи в моя сън,
двама бяхме ний навън,
стояхме под дъба зелен
и милвах косите ти, нежни като сатен.
Но сега е зима и светът е студен,
няма вече щастие освен
ако ти не дойдеш отново в моя сън,
В който двама с теб стоим прегърнати навън.
*Знам, че от доста време не съм качвала нищо и съжалявам за това. Обещавам в първия свободен момент да напиша нещо ново.*
