Pleasure or Pain?

Chapter 18- I will kill you!

*Ретроспекция*

-Сара, какво направихме?- треперещият глас на Емма, наруши тишината.

-Млъки , стига си циврила и режи по-бързо..- изчисти потта си от лицето с окървавената си ръка. - Мръстника бил много жилав, но сега ще нахраним акулите с него..- засмя се, но не и Емма.
Сара нацупи малките си устни и въздъхна.
-Хайде де , не може да не ти е било поне малко забавно и приятно .Това копеле получи заслуженото си за това , че те насили..-Емм въздъхна.-Хайде, хайде точно така усмихни се на кака си..-Тя се засмя и натисна триона по-силно като костта под него изпука...

-Дано гниеш в ада нищожество..- ехидния смях на двете момичета проглушиха тишината.

Емма избърса окървавените си ръце в една хавлия и започна да пълни частите от тялото на мъртвия мъж в един черен плик за отпадъци.
Бе свободна за първи път от 3 години. И най- хубавото не чувстваше никаква вина за стореното , ни най-малко. Напротив даже и хареса- месината около врата му , стягаща го и задушаваща го, пистолета пръскащ мозъка му , кръвта, всичко...

Стисна очи и си пое дълбоко въздух.

-Е май сме готови..- каза Сара и се подпря на рамото на приятелката си като плясна с ръце .

-Да...Да почистим по-бързо и да отидем да го хвърлим в океана, защото скоро време ще почне да се разлага, а не мисля , че съм в състояние да вдишвам тази смрат...- Двете момичета се засмяха за пореден път и започнаха да търкат прилежно изцапаният под, маса , мебели всичко .

****

Емма отвори рязко очи и премигна. Миналото й пак бе завладяло мозъка й и не я оставяше по никакъв начин да си почине , ни най- малко...
Огледа се това не бе стаята й- бели стени, апарати, мирис на медикаменти, хиляди кабелчета около нея и разни хора тичащи насам натам...
Спомени от вечерта в хотел "Тилмонт" нахлуха в главата й...

-Крис?- прошепна едва доловима..Чувстваше толкова изморена.
Изпъшка, и притисна ръка до корема си. Раните по тялото страшно я боляха..

-Дерек..- започна да шава изплашено... Той ли беше? Той ли правеше всичко това? Не това просто бе халюцинация, мозъка и се опитваше да я опази жива, да я спаси от това да умре на пода в хотела, нямаше как да е никой от братята Фолс, нямаше как да я мразят до толкова, че да са готови да я убият, та те я познаваха от 1 месец... Нямаше как да знаят за миналото й ...
Един месец, месец в който всичко започна , месец в който живота й се срина...
Отново примигна и се опита да се изправи , когато две ръце я спряха, а тя изпищя.