Pleasure or Pain?

Chapter 35 - The key...

"Вятърът люлееше страшно клоните на дърветата а гръмотевиците разпорваха небето на две, придружени от пороен дъжд.

Смрачеряваше се.

Емма стоеше нейде под дъжда толкова далеч, но и толкава близко до семейството си.

Всички бяха там дори и татко Рене.

Усмихна се.

Но усмивката и бързо бе помрачена , когато насреща изкочи той с насочен пистолет към главата на Ева.

-Нееее, неее почакай..-извика тя и се затича. -Моля те не го прави.

Пуф и Ева се свлече...След това последва същото към Рене, към Сара...остана само Катрин.

Бебешки плач нейде от шубраците се чу.

-Моля те-проплака отново тя-Моля те не го прави...-Пуф ...

Тъмнина...Мрак ...пустуш .... Студ...Самота...

Емма бе разбита на две..Болката в сърцето й бе неописуема.

Зарида..

Бе изгубила всичко...

Мрака бе толкова непрогледен , че не знаеше къде се намира даже..

-Емма....Емма ...отвори очи..Емма..-чуваше нечии глас нейде надалече.

-Господи..-някой застана до нея. -Трябва само да се замислиш и ще узнаеш всичко...-Ем подскочи уплашено, но когато се вгледа в човека до себе си осъзна , че това бе тя.

-Какво имаш впредвид?

-Знаеш го Емма, ключа, знаеш кой е.

-Стига!-някой друг се намеси.

Още една Емма.

-Тя ще се сети и сама не и трябва помощ! -другата въздъхна.

-Кои сте вие? Къде съм? Какво трябва да се сетя?

-Ние сме сърцето и разума ти. Ние сме подсъзнанието ти, което ни веднъж не послуша. Спомни си , какво ти причиняваха в лудницата, спомни си какво видя там Емма.

-Аз..аз ..аз не мога, не знам..не помня..-паника обзе цялото и тяло..

-Глупачка си Емма..Значи не е мястото ти тук...-Всичко изчезна и от мрака настана гадна пареща светлина."

-Еммси?-топли ръце се обвиха около нея..-Слава богу добре си..Помислих си , че си мъртва..-очите на Кати се взряха изпълнени с притеснение в нея.

-Катрин? -Емма се изправи и се огледа.-Къде съм? -По очите на Кати се стекоха сълзи и загали корема си.