Pleasure or Pain?

Chapter 19 -I'm a killer...

*Ретроспекция*

-Къде беше? - попита Катрин и кръстоса крака като огледа обстойно тийнейджърката насреща й .

Емма изпуфтя.

-Не те засяга...Това ,че си на 18 не значи, че можеш да ме командваш ...- седна на дивана и си взе една бисквита от чинията на масата.

Отхапа.

-Емма, грижа ме е за теб..- опита се да я погали , но тя се дръпна рязко и я погледна с разярен поглед.

-Да не си ме докоснала, иначе ще ти счупя ръката!- вдигна показалеца си срещу лицето й ...

-Стига Емма...Докога ще ме обвиняваш за случилото се? Аз не съм ти сторила нищо ... Не те оставих умишлено имах причина..- сведе глава и стисна очи при спомена.

-Катрин - засмя се - нали се сещаш , че никога- доближи се до лицето й - никога няма да ти простя за това което ми се случи- дъха и се разля по лицето на сестра й-, ЗАРАДИ ТЕБ!...- Двете момичета се гледаха на кръв , още малко оставяше до това бомбата да избухне и да завлече всичко след себе си.

-Какво е това?- хвана й ръката и я дръпна. Очите на Катрин се разшириха и станаха като палачинки.- Самонараняваш ли се? - Емма изсумтя и дръпна надолу набралия се ръкав на фланелата си.

-Не ти влиза във работата ти казах вече..- тръшна се на дивана и включи телевизора.
Не помнеше от кога се самонараняваше може би готина-две . Просто така утешаваше демоните вътре в себе си. Гласовете, които й шептяха в главата неспирно, които я влудяваха, които я плашеха.

-Ума ли си загуби? Емма , погледни ме като ти говоря !- но Емма продължи да си превключва каналите все едно въобще не се говореше на нея. -Емма..- изкрещя и дръпна дистанционното от ръцете на сестра си, след което го запрати в стената. - Ума ли си си загубила? Сама ли си причиняваш това?- дръпна я пак за ръката, а Емма изръмжа недоволно. - Писна ми от игрите ти , честно, на всички ни писна..Това не си ти Емма- заклати глава.- Не си..

-И какво искаш да ти кажа?- извика й и тя насреща- Че го правя ли? Сама виждаш , правя го...- седна и обхвана глава с ръцете си ,заскуба косата си , заклати крак нервно.

-Емма- клекна до нея и постави ръката си на коляното й ..-Защо?

-Защо?- заби сините си очи в нейните.- Защо? Ти шегуваш ли се? - започна да вика отново.- Знаеш ли какво преживявам заради теб? Бях на единадесет, Катрин на единадесет..Това чудовище..- стисна очи при спомена ..- И най-гадното е , че собствената ми сестра ми го причини...Да не говорим , че имам още хиляди други проблеми на главата...