BTSxEXO Borahae💜

Аз, Тае и Сам

Днес беше доста изморителен ден и сега чакам автобуса, за да се прибера у нас. Тогава дойде един мой приятел, Сам. Пътуваме с един и същ автобус и се разбираме много добре. Добро момче е, но не е мой тип. А и аз си имам Тае... друг не ми трябва. Със Сам си намерихме място в автобуса и седяхме един до друг. На спирката той ми каза, че трябва да ми каже една тайна преди да слезе. Аз му казах, че не мога да пазя тайни, но той се пак много искаше да сподели. В автобуса си пуснах музика и слушах както винаги песните на бандата. На кой друг може да са, ако не техни.
- Още ли ги харесваш тези момчета от Корея? - опита се да завърже разговор с мен, за да не седим просто така. - Да, дори... - Щях да кажа, че с Тае сме заедно, но нещо ме спря и не го направих.
- Дори какво? - попита замислено той. - Ами дори повече си ги обичам и от преди! - казах аз и замазах положението. Той придоби някакво странно изражение, но си помислих, че така ми се е сторило. Сложих си отново слушалките, когато той взе едната.
- Може ли да ми пуснеш някоя песен на тези момчета? - попита ме, а аз се очудих и пуснах музиката. Понякога той ми казваше нещо и се доближаваше до мен, за да съм го чуела по - добре. Усетих накъде отиват нещата и започнах да съм по дистанцирана. На няколко пъти той се доближаваше до мен, но аз се впивах в стената до мен и не успяваше да ме докосне. Не знам какво ще стане ако Тае разбере. Не искам да му казвам, защото ще се ядоса и ще стане проблем.
- Е, при теб как върви? - питах аз и имах намерение да му кажа нещо. - Ами, харесвам едно момиче, но тя е твърде умна, мила и красива за мен. При теб? - отвърна той, гледайки ме право в очите.
- При мен е страхотно. Дори си имам приятел. Той е невероятен и го обичам повече от всичко. Той си ми е моето момче и не го давам на никой! - казах му го, за да не се стигне до момента, в който казва, че ме харесва.
- Ти май разбра какво исках да ти кажа щом започна да си измисляш, че имаш гадже? - погледа ме и се усмихна. - За какво говориш? Аз наистина си имам приятел! - казах раздразнено, защото той не ми вярваше.
- Да, добре. Аз искам да ти кажа нещо... аз... имам чувства към теб! - каза ми го и всякаш очакваше да чуе, че и аз го харесвам, но това нямаше да стане. - Сам, аз си имам гадже... ти си ми приятел и ценя това, че ме имаш за толкова добър човек, но аз не изпитвам нищо към теб. Все пак можем да сме приятели... - изтъркан, но ефективен израз казах, за да се оттърва с минимални последствия от всичко това.
- Защо ме лъжеш, че имаш приятел? Казваш го, за да не ми е по - гадно ли? - пита ме той. - В никакъв случай! Не те лъжа. Ако искаш ще го извикам да ви запозная, той е от бандата, която аз слушам. - казах го, за да ме приеме на сериозно, а и защо да крия от него кой е приятеля ми.
- Този от Корея ли? Повярвах ти! - каза Сам, смеейки ми се. - Добре тогава! Ще извикам Тае да ви запозная и да ми повярваш! - казах уверена в себе си, а той се подсмихна. Отидохме в парка, където щяхме да се чакаме с Тае и изведнъж телефона ми звънна.
- Скъпа, ще закъсне с 15 минутки, защото съм в задръстване! - каза ми Тае. - Няма проблем, мило! Чакам те! - отговорих му и затворих. Казах на Сам, че Тае ще се забави малко.
- Ти май печелиш време? - пита ме той. - За какво говориш? Тае ще дойде след 15 минути, защото е в задръстване! - казах аз с раздразнителен тон, защото вече се изнервих на Сам. Тогава той започна да се доближава до ухото ми уш, за да ми каже нещо, но май щеше да ме целуне. Аз започнах да се дърпан назад. Когато той почти беше до мен, а аз нямах накъде да мръдна повече си извъртях главата, за да съм възможно по - далеч от него. Тогава изведнъж Сам падна на земята. Аз бях уплашена и дори не погледнах как е той, а се огледах, за да видя кой ми помогна толкова много. Тогава какво да видя... Тае беше блъснал Сам и се втурна при мен. Аз клекнах на земята и не казах нищо, защото все още бях стресирана от това, което се случи. Тае клекна до мен, притисна ме силно в себе си и ме целуна по челото. Аз го прегърнах и го помолих да си ходим, защото не искам повече да виждам Сам. Тае ми помогна да се изправя и тръгна към него, за да му потърси сметка какво мислеше да направи.
- Тае! Остави го... той не ми вярваше, че имам приятел и затова го направи. Нека си тръгваме! - спрях Тае преди да е направил някоя глупост и си тръгнахме.

На следващия ден...

В училище се засякох със  Сам и той се извини. Аз приех извинението му и си тръгнах. Разказах на Тае, че ми се е извинил и ако пак се засекат да не му прави нищо. Обеща ми, че няма да прави глупости и си тръгнахме. Отидохме в нас и на дълго и широко му разказах какво се е случило. Той се почувства малко гадно, защото Сам не ми е повярвал, че Тае ми е гадже. Беше му тъпо, защото кой ли би ми повярвал, че приятелят ми е член на корейска момчешка банда.

След няколко дена...

Тае имаше пресконференция и ме помоли да отида с него, за да го подкрепя. Обляках си по - хубави дрехи набързо и излязохме. Аз стоях в публиката, а той се справяше прекрасно с въпросите, които му задаваха. Тогава дойде и въпросът... - Имате ли си приятелка и ако да, коя е и от тук ли е? - пита някакъв журналист, а аз изтръпнах. Знаех, че Тае няма да сподели за мен и се успокоих, когато той стана от стола и тръгна към мен. Аз се стреснах и не знаех какво да направя. Той дойде до мен, хвана ме за ръката и ме изведе на сцената, където до сега отговаряше на въпроси.
- Да, имам си приятелка и е от тук. Това момиче е моята приятелка. Когато кажем на някой, че сме заедно не ни вярват... Е, сега е момента да разберат всички, че ние не лъжем и сме заедно. - каза той пред всички тези мили думи и ме гледаше право в очите през цялото време. Тогава всички започнаха да разпитват на колко съм, как се казвам, къде уча, какво уча, от кога сме заедно и така нататък... обичайните въпроси. Ние отговорихме на всичко, а аз седях до него на пресконференцията, защото той искаше всички да разберат и да повярват, че наистина е възможно ние двамата да сме заедно и вече никой да не приема на смешка думите ни. Естествено на следващия ден всички списания и вестници щяха да пишат за нас, но ние не се притеснявахме, защото нямахме какво да крием. Така вече всички знаеха, че с Тае сме заедно и се обичаме безкрайно много.