BTSxEXO Borahae💜

Аз, Тае и Jimin - 2 част

Ръката му се доближаваше плавно и нежно към мен. Но какво ли щеше да направи, никой не знае. Тогава той ме помилва по лицето, надигна ми главата, защото гледах към земята и ме погледна право в очите. Стояхме така доста време.
- Jimin, пусни ме! Стига глупости, да си тръгваме, другите ще ни търсят. - опитах се да се измъкна, но без резултат. - Аз им казах, че ще се забавим малко, не се тревожи. - каза го се едно е нищо. Ако пейката нямаше отстрани дръжки щях да успея да се измъкна, но буквално дръжките се опираха много силно в мен и нямаше шанс да мръдна. Надявах се на чудо, но къде ти.
- Jimin! - казах му гневно. - Да. -отвърна той.
- Какво по дяволите правиш! Ти си ми като брат. Ти и Kookie сте ми най - близки като изключим Тае. Добре, разбирам, че не ти пука за мен какво искам, ами Тае... Той ти е като брат, нима ще му го причиниш? На най - добрия ти приятел, на брат ти! - опитах се да му обясня всичко и да не направи някоя глупост. - Тае ми е като брат и много го обичам, но аз обичам и теб. Пука ми безкрайно много какво искаш и бих дал всичко за теб, любов моя! Всичко! - отвърна ми той с леко разтреперен глас. Тогава продължи да ме гледа право в очите, но започна да се доближава до мен. В един момент усетих, че той ме целуна. Целувката беше нежна и красива, но аз не го обичам и започнах да го бутам, но без резултат. След това той ме хвана за ръката и ме заведе у тях насила.
- Няма да ти направя нищо, но искам да си поговорим насаме и никой да не ни зяпа, моля те! - съгласих се, за да не стане още по - зле, а и той вече ме вкара у тях... нямах избор. Седнахме на дивана и си поговорихме. Успяхме да се разберем и само се надявах това да е края... Но уви, не беше. Помолих го да отида да си измия ръцете и той ми показа кухнята. Докато се миех, усетих нечий ръце, които обвиха кръста ми. Обърнах се и какво да видя... след всичко Jimin не можа да престане.
- Пусни ме. Стига с тези глупости, нали се разбрахме нещо! - казах му, а той се подсмихна. - Трябваше да те успокоя с нещо и затова обещах да не правя нищо! - каза го твърде спокойно. Това не беше добре. След като ме беше хванал за кръста той си сложи брадичката на рамото ми и ми прошепна колко ме обича. Опитах се да го избутам от себе си, но това само беше грешка. Той допря главата си до моята и ме целуна по врата, при което започнах да му викам да ме остави, а той още по - силно ме прегърна и ме притисна в стената. Аз не можех да мърдам, а той отново ме целуна. Не можех да направя нищо, защото беше хванал и двете ми ръце. Той не се отделяше от мен и аз се отчаях. Сетих се за Тае колко ще бъде съкрушен като разбере, че приятеля му е такъв гадняр. Тогава Jimin се залепи за мен и не спря да ме целува. В този момент някой отвори вратата, но не можех да видя кой е. Този човек се промъкна тихо зад него и го удари в тила, а Jimin падна на земята в безсъзнание. Аз дори не погледнах кой беше човека, който ме спаси. Тогава просто се свлякох по стенаха и седнах на земята. Тогава видях, че са двама. Това бяха Тае и Kookie. Тае ме прегърна силно и ме пита дали съм добре, а аз просто се сгуших в него, прегърнах го с всичка сила и ги помолих да си вървим. Kookie също беше адски загрижен за мен и в колата докато лежах в скута на Тае ме пита как съм. Тае беше толкова нервен и бесен, че искаше да се върне и да пребие Jimin. Ние го спряхме и се прибрахме при бандата, която научи всичко. Всички бяха шокирани от постъпката на приятеля им, а аз се притесних за него, защото беше в безсъзнае и не знаех дали е добре... се пак пострада заради мен.

На другия ден...

- Хей, как сте? - влезе Jimin и настъпи пълна тишина. - Как смееш да влизаш тук, не ти ли стигна вчера боя какво още искаш! - Тае беше на ръба да се сбие с него, когато се случи нещо странно.
- Вчера ли? Какво е станало вчера? Аз не помня нищо и много ме боли главата. - той не помнеше нищо от вчера, а всички бяха стъписани. Само Тае беше толкова яростен, че му разказа набързо какво е направил и му потърси сметка за стореното.
- Моляяя? Какво съм направил? Това е невъзможно... Кажете, че не е вярно. Моля вии! - той бе потресен от това, което чу. - Вярно е! - казах аз.
- Аз.. аз... много съжалявам, не знам защо съм го сторил, но наистина не помня нищо от вчера, простете ми. Не съм искал да навредя на никой. Много съжалявам. Ако искате ще напусна къщата, заслужих си го този път! - каза той. Аз говорих с другите и ги обедих да му дадат шанс.
- Оставаш при нас, но ние няма да забравим за случката, трябва да се постараеш, да се извиниш и да се надяваш, че тя ще ти просто това, което си направил. Сега се къпи и идвай на закуска. - каза Jin, а аз извиках Тае и Kookie с мен. Помолих ги да не се карат с Jimin и да се държат добре... та той дори не помнеше случилото се.