∆Историята за живота ни!∆

Защо?

Събудих се от лъчите на слънце, търкалях се на леглото, защото ме мързеше да стана. Е в крайна сметка, трябваше да стана някога, затова се издъркалях на земята и тупнах като картоф на земята. Беше студен и изтръпнах като го усетих по кожата си. Изпълзях като змия до банята и си измих зъбите, взех си душ и излезнах  от банята. Избрах си дрехи, исуших си косата и я вързах на рошав кок. След това коремчето ми изкъркори и слезнах в кухнята, направих си палачинки. Извадих сладко със ягоди и течен шоколад. Седнах на стола и намазах една палачинка със шоколад. Лена дойде и щом видя палачинките очите и светнаха, затърча се към чинията но аз я спрях. Като взех чинията и я сложих в скута си. Тя се намръщи и отиде до мивката, аз си помислих че ще пие вода но тя нарочно я пусна за да си мисля че ще прави нещо, но не тя бързо взе няколко палачинки и седна на другия стол. Аз замръзнах на място, как толкова бързо успя да го направи. Тя си сложи с сладкото и си ядеше сладко, сладко и накрая ме погледна се едно е победила. А аз се сетих че водата още тече, станах и я спрях. След като се наядох сложих чинията в мивката, и си отидох във стаята оправих си леглото. Взех си телефона и как така е само 8:30 как, смисъл в колко часа се събудих. Аз съм свършила толкова
ама толкова много работа, а часа е 8:30. Добре няма значение. Какво да правя скучно ми е. Многоо ма толкова много че съм готова да се хърля по стълбите. Ееее сетих се ще пиша на Джейкап. Ма ако спи. Еми ще го събудя.

Лиса- Хееей здравей

Лиса- Ехо

Лиса- Отговори миииии

Лиса- Ще ти спамя живота

Лиса- Д

Лиса- О

Лиса- Б

Лиса- Р

Лиса- Е

Лиса- Т

Лиса- О

Лиса- Г

Лиса- А

Лиса- В

Лиса- А

Лиса- ЧОВЕК ти да не спиш зимен сън

Лиса- Няма да ти пиша ако не ми отговориш

Лиса- Добре спирам

Добре защо тои не ми пише. Не разбирам, ЗАЩО??? Защо се претеснавам, може да си е изключил звука или пък да си е зарязъл телефона някъде.

Гледната точка на Джейкап.

След като снощи спрях да си пиша с Лиса не заспах. Не защото си мислех за нея или нещо такова. Не можах защото дойдоха мои приятели и се забавлявахме. На сутринта се събудих и не можах да намеря телефона си, как така го няма беше някъде тук. Невъзможно е да се изпарил ей така. Претърсих цялата къща но го няма. След 15 минути дойде Маркъс и каза че е намерил телефона ми до семейната ни снимка. А да Маркъс е мои приятел дето остана да спи снощи в нас. Аз хем се зарадвах хем не. Това е друга история такаче няма да я разказвам все още. Като ми донесе телефона веднага видях че Лиса ми е писала.

Следва продължение...