Strong

9

След като се изкъпахме двамата, аз казах на Хари че трябва да си тръгвам, защото имам работа.

-Довиждане Хари.

-Довиждане Анебел.

След като излезнах от Хари си извиках такси, но докато го чаках телефона ми звънна, беше непознат номер. Реших да вдигна и да видя кой е.

-Ало, Анабел аз съм Питър.

-Откъде по дяволите намери номера ми?

- Имам си начини скъпа

-Не ме наричай скъпа, вече не съм .

-Моля те, Ан искам да говорим.

-И за какво?

- Искам да ти обясня всичко и защо постъпих така.

-Няма смисъл Питър, не искам да те слушам.

-Моля те, само 5 минути.

-Добре, чакай ме в нашето кафе след полвин час.
И затворих телефона. Качих се в таксито и му казах да кара към кафето. Когато влезнах в кафето Питър вече беше там и ме чакаше.

-Здравей.

-Здравей, Питър е, слушам те.

-Онези неща, който ти казах не ги мислех бях принуден от един човек.

- И кой е този човек?

- Хари Стайлс.

Когато чух името се вцепених и веднага станах и тръгнах към дома на Хари. Когато стигнах, почуках на вратата и след малко той излезе, аз влезнах без да питам дали може и направо започнах разпита си.

-Хари, това което ми каза Питър вярно ли е?

-Той те лъже не му вярвай.

- Хари, макар и за толкова кратко време те опознах и знам кога ме лъжеш и кога не, а в момента ти ме лъжеш най-нагло в очите.
Хари изведнъж пребледня, но бързо възстанови старото си изражение именно на лъжещ, шибан задник какъвто е.

-И така Хари, защо си казал на Питър да направи това?

-Защото...аз..., не мисля че съм длъжен да ти отговарям.

-Ооо, напротив Харолд длъжен си!!

-Не ме наричай Харолд.

-Ако не ми кажеш истината, забравяш за мен, ясно ли ти е?

- Не мисля да ти казвам нищо.

-Добре, както искаш, но знай едно повече не се занимавай с мен , не искам да ме търсиш, не искам да ми говориш, когато се засечем не искам дори да ме поглеждаш. И с тези думи излезнах и го оставих слисан. Обадих се на Ел и се разбрахме да се чакаме в нас, тя имаше ключ за дома ми и след по малко от полвин час бях вкъщи а, Ел седеше на дивана и ме чакаше.

-Какво е направил?

- Откъде знаеш?

- Ан, познаваме се от пелени, ти как мислиш?

- Харолд е накарал Питър да ми каже онези неща и веднага след като Питър ми каза отидох до Хари и направо го попитах, но той не ми отговори, каза ми, че не е длъжен да ми казва нищо и аз му казах, че щом не иска да ми казва причината ще забрави за мен, накратко това е.

- Боже, той е сбъркан. И как така не е задължен да ти казва нищо? Той трябва да ти обясни защо го е направил.
С Ел поговорихме още малко и тя трябваше да си тръгва.

-Спокойно Ан, всичко ще се оправи.

-Знам Ел, но ми е гадно.

- Ще го преживееш.

-Знам, е до утре Ел, ще се видим в училище утре.

-До утре Ан.
След като затворих вратата се запътих към кухнята, но някой звънна на вратата и отидох да отворя а там стоеше Хари с ннасълзени очи.