Strong

10

-Хари, какво правиш тук?

- Дойдох да ти обясня всичко и да те помоля само за едно нещо да ме изслушаш и тогава ще решиш какво да правиш с мен, искам всичко да се изясни и да ми повярваш.

-Как искаш да ти повярвам Хари? Ти предаде моето доверие.

-Моля те, поне ме изслушай.

-Добре,Хари нека да те чуем.

-Обичах те още много отдавна,но просто не можех да ти го кажа,защото не знаех как ще реагираш и какво ще кажеш,  дразнех се от това, че Питър те има а не аз. Затова го заплаших, за да може да се разделите и да те спечеля, за да бъдеш само моя.

-Хари, аз не съм вещ, че да съм на някой, аз съм човек, разбираш ли?

- Разбирам те идеално добре, но просто те моля да ми простиш и да ми дадеш един последен шанс.

-Хари, не знам дали мога да ти имам доверие

- Моля те опитай - гледаше ме с все още насълзени очи, не можех да го гледам разбит, забиваше се като нож в мен. Затпва станах и го прегърнах, той плачеше, усещах че сълзите му са истински а не фалшиви. За това реших да му се доверя и да му дам последен шанс.

-Моля те, Ан прости ми.

-Прощавам ти Хари, но ако пак се повтори този път няма да ти простя.

-Няма да се повтори, обещавам ти. Доближи се до мен и ме целуна, в този момент се чувствах като на седмото небе, с него всичко изглежда хубаво.
-Хари, нали знаеш, че ти загуби играта- казах с усмивка.

-Знам, Ан щастлив съм, че загубих играта, но повече съм щастлив че пак си с мен и, че ми прости.

Извинете, за закъснението, и че е толкова къса, обещавам следващата да е по-дълга.