Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡6

Един месец по-късно

"Съжалявам, мила, но трябва да остана за още поне месец." - каза с тъжен глас.

Въздъхнах тежко, опитвайки се за пореден път да сдържа сълзите си.

- Няма проблем. - продумах тихо.

Мама се извини още веднъж и каза, че при първа възможност ще ми звънне. В момента мразех работата ѝ. Преди две седмици каза, че днес ще се прибере, а сега ми заявява, че още поне месец ще се проточат нещата. Увих се в одеалото и захлипах тихо. Откакто замина за онова дело, се обади точно три пъти. Разбирах, че е заета и то много, но ми беше майка и се нуждаех от нея дори и на седемнадесет.

- Мад, добре ли си?  - русата глава на Найл се показа на вратата.

Изтрих бързо сълзите си и се загледах в големия плазмен телевизор на стената.

- Да. - отговорих тихо.

- Не ме лъжи. - каза строго.

Влезна в стаята ми и затвори вратата. С две огромни крачки, прекоси разстоянието от вратата до леглото ми и се настани до мен.

- Говори с мен, Маделин.

Погледнах го, секунда след това отново се загледах във филма, който даваха. Секунди по-късно се оказах заклещена между мекия матрак и тялото на Найл. Отворих устата си, но нищо не излезе от нея. В следващия момент, Найл разби устните си в моите. За секунда се шокирах, но след това задвижих устните си срещу неговите. След минута, останали без въздух, се отдръпнахме един от друх. Найл стана от мен, изправяйки ме със себе си. Усетих горещината да се разпростира из цялото ми лице. Сведох глава и малка глупава усмивка цъфна на лицето ми. Боже, какво ми става? Никога не съм се засрамвала толкова пред момче.

- Да не би, току-що да се изчерви? - попита ме и игриво ме ръчна с пръст.

- Млъквай, тъпако. - изкикотих се и го плеснах през ръката.

Синеочкото разпери ръце и ме погледна в очакване. Наместих се на гърдите му и отново се усмихнах. Започвам вече да се плаша от себе си.

Всъщност, колкото и странно да звучи, след като Найл разбра кой е мъжът от снимките, се държим по-различно един с друг. По-мило. Не мислех, че ще му се доверя толкова бързо, но той го заслужи.