Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡️37

- Изненада! Честит рожден ден, Луи! - казахме гръмогласно всички с усмивки на лица. Синеокият ни приятел първоначално се стресна, но след това се ухили от ухо до ухо. Прегърна мен, Елинор и момчетата, след което започна да обикаля из гостите. Радвах се, че му хареса. Луи бе един от най-добрите ми приятели и бих направила всичко, за да видя усмивката на лицето му.

- Мисля, че се справихме добре. - Лиам се усмихна и плесна с ръце. Всички се разпръснахме и след десет минути се събрахме на маса отрупана с всякакъв вид алкохол и храна. 

Около час по-късно Луи отново се присъедини към нас. Елинор се залепи за него, а аз се изкикотих на действията ѝ. Е, и заради алкохола, който бях изпила за този един час. Бяха толкова сладки заедно. Луи бе преметнал ръката си през раменете й, а тя бе увила нейната около кръста му. И двамата имаха широки усмивки на лицата си. Въздишка се изплъзна от устните ми. Преди време това бяхме аз и Найл. Потърсих с поглед ирландеца, но ми се искаше да не бях. Той седеше на няколко метра от нас, високо и русокосо момиче беше до него и се смееха. Не исках тя да е до него. Не исках да го докосва. Мамка му, дори не исках тя да диша един и същи въздух с Найл. Но нима можех да я спра? Аз бях тази, която скъса с Найл. И то преди година и половина. Разбира се, че той ще продължи напред и ще се върти около момичета. Бях егоистка, исках го само за себе си. Но в същото време се страхувах. Първият месец без Найл, беше ужасен за мен. Не бих искала да го преживявам отново.

 Препънах се леко и се подпрях на рамото на Зейн.

- Спри да пиеш. - каза строго. Кикот се изплъзна от устните ми и поклатих отрицателно глава. Взех чаша с неизвестна за мен течност и изпих част от количеството. Отново се препънах, но нечии ръце спряха полета ми към земята. Чашата бе изтръгната от ръцете ми. 

- Хей, върни ми това! - обърнах се и изкрещях на човека, който взе питието ми. Сблъсках се със сините, леко зачервени от алкохола, очи на Найл. Гневният му поглед, ме накара да потреперя. Бях се сблъсквала с този поглед няколко пъти, докато бяхме заедно. В онези моменти очите му бяха тъмно сини, ръцете му бяха стиснати в юмруци и изглеждаше така, сякаш ще те пребие всеки момент. Но аз знаех, че няма да ме нарани. Не и физически, но въпреки това изпитвах страх.

- Достатъчно алкохол за теб тази вечер. - каза със спокоен, но твърд глас. 

- Върни ми чашата! - тропнах с крак и скръстих ръце пред гърдите си. Ирландеца поклати отрицателно глава и вдигна чашата нависоко, щом се опитах да си я взема. Дори и на токчета бях по-ниска от него.