Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡13

- Не бива да правим това! – изписках, опитвайки да се отдръпна от хватката на Найл.

- Как не разбра досега, мила моя, всичко забранено е най-сладко. – ирландецът се подсмихна, впивайки устните си в моите отново. Не, не, не. Това, което правехме в момента, бе страшно опасно. Ако мама влезе и види какви ги вършим, ще загазим и двамата. Особено аз.

- Найл, спри и отивай в гостната, преди мама да е забелязала, че те няма! – подшушнах.

- Сигурен съм, че е заспала отдавна. – промърмори, докато правеше пътечка от влажни целувки по целия ми врат. Ръцете му се мушнаха под раздърпаната тениска, която носех и се задвижиха по стомаха ми. Тих стон се изплъзна от устните ми, щом захапа меката част на ухото ми. Впих пръстите си в косата му, дръпвайки я нагоре. Очите ни се срещнаха за секунди, преди да се затворят от удоволствието, което ни доставяше целувката ни.

- Какво правите вие двамата? – изкрещя до болка познат женски глас, след силния шум от блъскането на врата.

{Ретроспекция}

- Защо не поканим Найл на вечеря днес? – попита мама, докато избърсваше праха от стъклената масичка в хола – Не сме се виждали от много време. – допълни, след като видя объркания ми поглед.

- Ами, след обяд, като отида у тях ще му предам, че е добре дошъл. – казах, натискайки ''play again'' за стотен път днес. От два дни се опитвам да мина това проклето ниво, на тази игра и не се получава.

- Каква работа имаш ти в апартамента на Найл? – попита подозрително.

Мислено се ударих силно по челото. Аз и моята голяма уста.

Сега какво щях да кажа?

Мисли, Маделин, мисли!

- Ще имаме последен тест за годината по испански, който ще определя годишната ни оценка и Найл ще ми помага.- изръсих

Мама кимна и продължи със заниманието си. Качих се в стаята си, преобличайки домашните дрехи. Сложих в една чанта учебника, който със сигурност нямаше да ни трябва, портмонето с парите и ключовете. Приведох косата си в нормален вид и изхвърчах от апартамента. След около тридесет минути бях на познатата улица в квартала на Найл. Натиснах копчето на звънеца и секунда по-късно, полуголият Найл се показа. Щом ме видя, широка усмивка се появи на лицето му. Шмугнах се вътре и веднага след затварянето на входната врата бях притисната между стената и Найл. Устните му се залепиха за моите. Никога нямаше да ми омръзне, да усещам, тези меки възглавнички срещу устните си.