Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡️38

Бях седнала на големия кожен диван и потропвах нервно с крак. Хапех нервно устна, а очите ми се местеха ту от часовника на ръката ми, ту към стената. Бях доста напрегната и това се виждаше от километри. Майка ми трябва да е тук след двадесет минути с новия си мъж. Мисля, че доста ясно ѝ казах, че не искам да се запознавам с него. Но, разбира се, тя няма да ме послуша и ще се появи пред вратата ми с новата си касичка. Получих съобщение от нея преди час, че са в Ню Йорк за седмица и ще ме посетят.

Да не съм в затвора, че ще ми идват на посещение?

Бе едва десет сутринта, а Найл и Зейн все още спяха. Което беше нормално. Вчерашния ден почиствахме огромното помещение, в което се бе провел рожденият ден на Луи, оправяхме сметки и т.н. Беше доста изморително. Страхотен първи Коледен ден, а? Силно почукване прекъсна мислите ми. Разтрих слепоочието си, преди да тръгна към вратата. Майка ми стоеше с широка усмивка на лице, зад нея, висок мъж на нейната възраст. Очите ми попаднаха на червенокосо момиче, което ме гледаше с огромните си кафеви очи. Не можех да определя на каква възраст е, но със сигурност беше по-малка от мен. Отворих по-широко вратата, правейки им място, за да минат.

- Е, мисля, че е време да ви запознаем. – плесна майка ми с ръце. – Патрик, Джулия, това е дъщеря ми – Маделин. – каза с усмивка. Кимнах в тяхна посока, лепвайки на лицето си малка, фалшива усмивка. – Чудех се, ъм, дали ще може..

- Не, майко, не може. – казах твърдо, защото знаех какво ще попита. – Всички стаи ще са заети от приятелите ми. – обясних. – Виж, дошла си тук новото си семейство, не мисля, че трябва да се занимаваш с мен. – извъртях очи. – В шибания Ню Йорк сте, има толкова много хотели, които можете да си позволите. – повиших тон, изправяйки се от мястото си.

За каква се вземаше? Идва тук с някакъв мъж, който не е спрял да ме оглежда и ме моли да останат в моята къща. О, и да не забравяме, че този мъж има дъщеря, която също ме гледа, но доста злобно. Първо ме праща в този огромен град при хора, които едва познавах, после се връща в Мълингар, оставяйки ме тук. Обаждаше се само, за да ми каже, че имам преведени пари. А сега ми се мъкне с тези хора, които не съм виждала никога през живота си и дори не запомних имената им.

- Всичко наред ли е, любов? – Найл се показа от втория етаж и разтриваше сънено очи.