Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡️35

Оставаха два дни до рожденият ден на Луи и с Елинор не сядахме на задниците си. Сещахме се за малки детайли в последния момент. По-голямата част от подготовката беше готова. Имахме запазено помещение, а гостите бяха поканени. Бяхме направили списък с храната и напитките. Днес ще излизаме за подаръци. Все пак Коледа е точно след рождения ден на Луи и трябва да бъдем подготвени и за това. Не знам за Елинор, но аз страшно се вълнувах. И за рожденият ден на Луи и за идващите празници. 

Бях тотално изтощена. Не си доспивах.   б Колежа, работата, подготовката за Коледа и рождения ден на един от най-добрите ми приятели. И, не на последно място, майка ми. Откакто ме остави на Зейн и Джонатан да се грижат за мен, буквално се обаждаше веднъж месечно. Обаждането ѝ беше, за да ми съобщава, че имам преведени пари и толкова. Имам още две години, докато навърша пълнолетие и имам чувството, че ще вляза в лудница преди това, заради тази жена. В момента е на почивка с новия си мъж, за когото разбрах преди точно три дена. Не исках да се запознавам с него. Той никога няма да замени татко. 

- Маделин, хайде! - Елинор извика от другият край на ресторанта, който бяхме наели за след два дни. Оправяхме последните декори. Балоните с хелий щяхме да ги вземем точно на двадесет и четвърти, за да не се спукат.

- Идвам! 

Облякох зимното си яке и взех чантата си, премятайки я през рамо. Сложих черната шапка на главата, а около врата си увих любимия си шал. Ботушите ми с нисък, дебел ток, затракаха към изхода. 

- Отиваме към мола с Лиам и Найл. - каза, изваждайки ключовете от колата на Луи.

Чакай, тя Найл ли каза? 

- Найл?

- Найл!

- Елинор! 

- Виж, знам, че все още си наранена, знам, че ти е трудно да преглътнеш това, което той направи, но Маделин, Найл е наш приятел. Той е в нашата групичка. Не можем да го отхвърлим. Плюс това, знаеш, че е поканен и на рождения ден на Луи и на Коледното парти. - приятелката ми обясни с лека усмивка на лицето си. 

- Права си. - тежка въздишка се изплъзна от устните ми. - Не мога да го отбягвам до края на живота си. Но и не съм готова да говоря с него. - признах.

- Но си готова да го видиш отново. 

- Предполагам.