Alone | myg×pjm ✔

10

   Юнги натисна копчето, вратата директно, отваряйки се. Бе научил кода от Джимин, който неведнъж го бе споменавал на Намджун пред него, затова и доста често се промъкваше в стаята. Но за разлика от другите пъти, в които бе идвал тук, то този път лампите бяха изгасени, мрака бе обгърнал мястото, пречейки на Юнги да различи каквото и да е било. Лицето му се изкриви в намръщена гримаса, а устните му се изтеглиха в права черта. Премина през прага и след него вратата се затвори автоматично, сливайки го с тъмнината. Огледа се наоколо, пристъпвайки крачка напред, когато тихи хлипове достигнаха до слуха му, карайки го да спре. Босите му крака се забиха върху студената земя, главата му се изви по посока на шума, а тялото му леко трепна. Надигна ръката си, залепяйки я до стената в опит да открие ключа за лампата, а щом успя го бутна надолу, мека, жълтеникава светлина, осветявайки помещението. Юнги сканира с поглед почти празната стая, забелязвайки черната коса този, когото търсеше. Енергията е мигом изпълни тялото му и той закрачи към него, ала щом го видя  се закова на място, очите му шарейки из цялото му тяло. Бузите му бяха зачервени, устната разцепена, а косата разрошена. Очите му бяха насълзени, а от лявото се стичаше тънка струйка кръв, багрейки лицето му. По врата и китките му имаше следи от въжета, дрехите му бяха разпокъсани, попили кръвта от раните. По слабите глезени имаше дълги, дебели следи от разрези, все още кървящи. Тялото му се тресеше неконтролируемо, погледът бе празен, но въпреки това сълзите, примесени с кръв, продължаваха да се стичат. Очите на Юнги се разшириха от почуда, пръстите му бяха свити в юмруци, а изпъкналите му вени започнаха да пулсират, показвайки гнева, който растеше с всеки изминал момент. Приклекна до момчето, треперещата му от гняв ръка се протегна, докосвайки бузата му. Момчето вдигна поглед, и щом срещна този на Юнги, сълзите му започнаха да капят още повече. Слабите му ръце се увиха около врата на спасителя му, а той без да мисли много, притегли момчето още по - близо до себе си, взимайки го на ръце. Положи го внимателно на леглото, завивайки го с дебелото одеяло, след което се наведе, целувайки челото му.

   - Чонгкук... - изрече тихо Юнги, държейки ръцете му в своите. През времето, прекарано в този ужасен затвор двамата се бяха сближили наистина много, една и съща цел, подтиквайки сърцата на младите души. Свободата. Затова сега Юнги чувстваше Чонгкук като по - малък брат, и виждайки го в такова състояние сякаш нещо се бе откъснало от душата му. - Кой ти го причини?