Alone | myg×pjm ✔

17

  Колко лесно бе да излъжеш, да подведеш, да вкараш мишката в капана. Колко просто и неангажиращо бе, колко леко неверните думи се изплъзваха от устата. Колко лесно тази коварна измамница можеше да се превърне в истина за толкова много хора. Един убедителен поглед, една майсторски предадена усмивка, едно кимване, сериозен тембър и всеки можеше да повярва. Лъжата бе сигурна пролука за бягство - не те оставяше с чувство за вина, заглушаваше вътрешния ти глас, бавно, но сигурно избиваше морала от душата, обземаше неусетно, толкова дълбоко, че дори и да искаш, не можеш да я спреш.
   Лъжата бе отличителна черта в света на Джимин. Тя винаги бе там, съпровождаща всяка изказана дума, даваща надежди, раждаща мечти, цели, които сблъсквайки се с реалността бавно изчезваха в потока от разочарования, биваха заличени, умираха, оставяйки празни души и наранени сърца. Тя бе мощен заместник на любовта, която сякаш с всеки ден в продължение на векове чезнеше от лицето на Земята, а сега бе почти заличена, потънала в забрава, изхвърлена в боклука. Докато лъжата, измамата бяха там, умело прокрадвайки се между тънките стени, неусетно унищожаваха животи и потъпкваха малкото останала човещина. И Джимин бе ненадминат лъжец. Неверните думи излизаха от устата му толкова изкусно сякаш бе роден за това, убедителния поглед, емоциите, които издаваше шицето му  бяха толкова добре изиграни. Бе се превърнал в безскрупулен и манипулативен човек, борещ се със зъби, нокти и измами, за да постигне онова, което желаеше. А точно сега той желаеше свобода. Желаеше са измъкне Юнги, себе си, Намджун и Чонгкук.

   Младият лекар стоеше пред бюрото на лидера на базата, ръцете му прилежно прибрани зад гърба, докато на лицето му бе изгряла мека, ала сигурна усмивка. След предложението му възрастният мъж го бе удостоил със скептичен поглед, без да си прави труда да отговори, а гнева на Джимин се усилваше със всяка изминала секунда. Човекът пред него изпробваше търпението му.

   - Имаме военни и спасителни екипи, на теб ти е подсигурена безопасност и живот, а ти въпреки всичко, искаш да зарежеш живота и сигурността си и да идеш на лов за някакво шибано цвете? - отвърна му след доста минути мълчание лидера, а Джимин заби ноктите си в плътта на дланта, опитвайки се да успокои гнева си. - И да повлечеш толкова много хора след себе си?

   - Хандже, това растение ни е нужно. - каза на свой ред лекаря. - То е последната съставка серума, ако не я прибавим няма да има никакъв ефект над заразените. Ще си умрем в тази миша дупка, а те ще унищожат света, който ни принадлежи! - отвърна разпалено чернокосия, гласа му, повишавайки се с няколко октави. Точно така, емоцията винаги успяваше да подейства, Хандже изглеждаше заинтересован.