Игра на чувства

1-ва глава

- Всичко е готово. Качвайте се в колата, потегляме. - каза Саймън.
- Ей сега идвам. Мисля, че забравих скицника си в къщата. - отговорих аз.
Влязох във вече готовата за ремонт "крепост" както обичаха да й викат Сали и Саймън. Намерих скицника си и влязох в колата. Трябваше да се сбогувам с любимият си Лондон, защото се местехме, макар и това да не е нещо ново за мен. Отивахме в малко градче в САЩ, наречено Рикънридж. Често се местим. Никога не сме се задържали на едно място за повече от година. Мама и татко или както обичам да ги наричам Сали и Саймън са художници и постоянно отварят ателиета в различни места по света. Сали и Саймън са ми като истински майка и баща..Казвам като, защото когато бях на 5 родителите ми ме бяха захвърлили и оставили пред една бензиностанция с думите "Ако мръднеш от тук, ще се върнем и ще те приберем.". Не исках да се връщат. Мразех ги. Баща ми беше наркодилър, а майка ми безработна жена, издържаща се от мръсните пари на баща ми.
Те не бяха от класическите любвеобилни родители. Баща ми ме биеше често, а майка ми се държеше надменно. Никога не съм знаела какво е любов. Докато в деня, в който ме оставиха Саймън и Сали ме намериха и прибраха. До ден днешен те ме гледат като собствено дете и ме обгрижват така добре. Не им казвам мама и татко, защото както за мен така и за тях е странно. За това те са просто двете С-та, превърнали живота ми в нещо прекрасно.
По пътя рисувах. Обожавам да рисувам. Отпуска ме, като се има в предвид колко голямо въображение имам. Изпитвам нужда да нарисувам това, което мисля. Саймън и Сали винаги са се чудели на рисунките ми. От малка рисувам неща като оръжия, черни пушеци и пожари. Според тях се дължи на травми от детството, но дори аз самата не мога да кажа, защото не помня нищо, случило се преди деня на изоставянето ми.
След около 8-часово пътуване пристигнахме. Слязох от колата и огледах новата "крепост".
- Е, какво мислиш, Софи? Това ще е нашият нов семеен дворец, докато сме тук. - каза Сали доволна.
Честно не знам защо се усмихваше, Къщата беше порутена, от стените падаше мазилка, а покрива изглеждаше така сякаш ще рухне. И въпреки всичко Сали и Саймън се радват на това. Те са творци..Сали е мила жена, с много приветлив характер, хубава и спретната на вид. Саймън е абсолютно хипи. Носи кафяв пуловер, вързан е на опашка и почти винаги носи своите любими бели, изцапани с бои панталони, с които рисуваше.
- Ами.. Малко е странна. Къде е моята стая? -попитах аз с крива физиономия.
- Нагоре по стълбите, първата врата вдясно.
Качих се нагоре. Стаята ми не беше зле. През прозореца се виждаха побелелите върхове на планината. Беше много красиво.
Погледнах се в голямото огледало, опряно до стената. Погледнах момичето в него с дълбоките кафяви очи, кестенявата прибрана в "небрежно кокче" коса и облечената с тъмносинята си тениска с номер 27, държейки скицника си в ръка. По огледалото имаше пръски от боя. Изтърках ги с нокът, след което седнах на голямото си легло и заспах за малко.
Като се събудих отидох до прозореца, за да видя гледката и да се опитам да я нарисувам. Долу под него видях един мотор, който спря точно когато излязох. Момчето под каската изглеждаше прекрасно. Изумрудено зелени очи и черна коса с перчем. "Поредното превзето мотористче." помислих си.
Той ме погледна, докато рисувах и изтърси:
- Как да застана, за да ме нарисуваш хубаво?
- Хаха колко забавно. Ами подпри се на мотора и се усмихни. - казах аз саркастично.
- Така добре ли е? - попита той, гледайки ме отдолу.
- Да. А сега защо не се разкараш? - казах аз със закачлива усмивка.
- Да се разкарам? Мислех, че ще ми правиш портрет. На това хубаво лице не всеки има възможност. - каза той засмяно.
- Хахах да, щом казваш.
- Рапунцел, трябва ли да се качвам до горе за да те свалям от прозореца? - попита той закачливо.
- Мога и сама да сляза, но някой друг път. - казах аз, усмихвайки се широко.
- Забвна си. Е, аз ще тръгвам, защото имам много важна и неотложна работа.
- Добре, господин зает. Чао.
Качи се на мотора си и ми се усмихна. Затворих прозореца и легнах на леглото, замислена. Той изобщо не беше зле като характер. И лицето му радва окото. Надявам се да го видя пак.
••••••••••••••••••••••
бележка от автора:
Хейй! Ето я и първата глава на новата ми история! Надявам се да ви е харесала и ако е така, дайте един vote и напишете мнение в коментарите!
Следващата глава ще постна на 01.07.2017
До скоро!💝