Където посочи мечът

Пролог

1545 г.

Пукането на съчки отекваше през цялата гора. Някъде пробяга животно, чу се птича песен. Опъване на тетива на лък. Тихо проскърцване на меки обувки, ходещи бързо сред изпопадалата шума. Ромоленето на спокоен поток, необезпокояван от събитията в гората. Сърната се огледа изплашено. Съзирайки лъка, тъмните ѝ, големи очи се разшириха. Хукна да бяга, тънките ѝ крака я носеха бързо през познатата местност. Отнасяха я по скритите пътеки далеч от мъжът, желаещ да отнеме живота ѝ. "Бягай.." нашепваше ѝ гората с нежния си глас, докато затваряше след нея без следа клоните на дърветата. "Бягай..." зовяха я птиците, сочейки ѝ пътя с песента си. Животното ги следваше, сърцето ѝ биеше бързо. Ловецът се покатери ловко на едно дърво и опъна за втори път тетивата на лъка. Стрелата се изстреля и полетя с въртеливо движение. Чу се изплашено пръхтене и цялата гора притихна рязко. Мъжът скочи от дървото, правейки салто, приземи се леко на пръсти и тръгна към сърната. Животното се скова, мускулите ѝ се напрегнаха докато се взираше в приближаващият се мъж без да диша. Беше готова да побегне. Мъжът пред нея оправи туниката си и спря далеч от нея, вдигайки ръце в знак, че не желае да ѝ стори зло.

-Горска господарке... - гласът му беше тих, тембърът дълбок и успокояващ. Падна на едно коляно, свел глава с поглед вперен в земята.

Сърната пристъпи от крак на крак и тръсна глава. Побутна студеното тяло на мъжът до себе си с муцуна и изпръхтя възмутено.

-Аз...той щеше да ви убие...

-Изправи се, момче - нежният глас прозвуча току до ухото му и той вдигна глава.

На мястото на сърната стоеше жена с големи, красиви и тъмни очи и го гледаше строго. Кожата ѝ беше леко мургава на места с по-светли петна като тези по козината на сърната. Беше облечена в мъжки панталон и туника, дълга златисто-кестенява коса се стелеше по раменете ѝ на меки вълни. Главата ѝ беше увенчана с корона от преплетени клонки, които, в съответствие с природата наоколо, едва се бяха разлистили, тук-таме се забелязваха плодове на червена боровинка. Лицето ѝ напомняше това на сърната - скулите бяха ясно изразени върху продълговатата форма, носът прав, широк в основата и стесняващ се към върха, завършващ чипо. Устните ѝ бяха плътни и малки, нацупени. Младият мъж изпита усещането, че все още гледаше муцуната на сърната, а не лицето на красивата жена. Притежаваше някаква особена, сурова красота. Реши да си замълчи и поне този път да заключи езика в устата си. Изправи се бавно, осъзнавайки, че всъщност жената съвсем не бе висока. Едва стигаше средата на гърдите му. Въпреки това пред царствената ѝ осанка той се чувстваше като джудже.