Redrowk/Редроук

трета глава

Премигнах срещу слънчевите лъчи преминаващи през завесата. Отпуснах глава във възглавницата и от устните ми се изтръгна продължителна въздишка. Нямах си и на идея колко часа е и каква част от деня бях проспала. Ако бях в Лондон моментално бих познала, но тук сякаш бях на другата страна на планетата , много далеч от всичко познато. Чак сега забелязах огледалото на вратата. Загледах се в отражението си. Вързана кестенява коса , която вмомента стърчеше във всевъзможни посоки. Обикновени кафяви очи , които се взираха безразлично. Притворих ги и се опитах да си представя какво би било , ако бях друга. Различна. Дали животът ми щеше да е различен? Дали самата аз щях да съм? Освен ако не станеше някоя магия , нямаше как да разбера , така че просто пренебрегнах тези мисли и станах.

От долния етаж се чуваха гласове , което подсказваше , че и родителите ми са се събудили. Бе едва девет часа , но из къщата цареше настроение , което липсваше през сутрените ни в Лондон. Майка ми се бе привела над котлона, обръщайки поредната палачинка. Ухаеше приятно , а те изглеждаха щастливи. Щом ме видяха по лицета им се появиха отново онези плахи усмивки, които скоро сигурно щях да намразя.

- Хей, миличка. - поздрави ме баща ми.- Как спа? Някое чудовище да е пропълзяло от книгите?

Вметна старата ни шега, което също показваше колко сериозна всъщност е ситуацията.

-За да дойде трябва все пак да има от къде да излезе, нали? - отговорих му леко дръпнато и съркастично.

-Да , прави си. - загледа се в мен , сякаш бях някой експонат в музея. - Е, къде мислиш да отидеш днес?

- Не знам , където краката ме отведат. - свих рамене и взех една палачинка.

Не разбирах защо толкова иска да изляза , но лично аз нямах ни най-малко вързажение. Ако останех в тази къща още една минута щях категорично да полудея. Още малко и съм сигурна, че и щях да започна да халюцинирам за призраци . Но снощи беше различно . Мисля, че наистина имаше някой до къщата. Но ако наистина бе така , кой беше ?

Облякох се набързо и излязох. Приятното слънчево време от преди час вече го нямаше , облаците се бяха събрали на отделни купове по небето , приглушавайки светлината. Но за щастие не бяха буреносни. Наистина си нямах идея къде да отида. Въпреки , че спомените ми за града бяха ясни и надявам се верни , не се сещах за някое място , което тръпнех да видя отново.